Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

— Саманта… — започна Хамилтън, но тя го прекъсна.

— Какво правиш тук, татко? Казах ти, че ще изпратя съобщение кога да доведат Джейми.

— Той тъгуваше за майка си — отвърна безпомощно Хамилтън.

— Глупости — отвърна та — Сигурно си тръгнал от къщи в същия ден, когато тръгнах и аз. Кажи ми истинската причина, поради която дойде.

— Тук съм, за да ти налея малко ум в главата! — избухна той. — И да те заведа вкъщи.

Саманта изправи гръб.

— Аз съм си у дома — Саманта се обърна към брат си. — По дяволите, Шели, ти беше изцяло за моето идване тук. Ти разбра. Защо не се опита ла убедиш татко?

Шелдън се изчерви.

— Опитах се, скъпа. Но предполагам, все още не съм се научил да споря.

Шелдън каза това толкова сериозно, че Саманта избухна в смях. Не можеше ла му се сърди. Не можеше да се сърди и на баща си. Беше прекалено щастлива, за да може да се сърди на когото и да било.

— Всичко е наред, Шели. Ще се научиш — пошегува се тя. — А колкото до теб, татко, погледни ме. Приличам ли ти на жена която се нуждае от помощ? — Саманта импулсивно го прегърна. — Благодарна съм ти, че си толкова загрижен за мен, но това не е необходимо. — Тя нетърпеливо се вгледа в очите му, надявайки се да го накара да разбере, да бъде щастлив заедно с нея. — Аз го обичам. Обичам Ханк е цялото си сърце. А и той също ме обича.

— Не. Моля те, не споменавай миналото. В миналото нещата… не се развиха както трябва. Единствено настоящето има значение.

— Сигурна ли си, Сами?

— Напълно.

— Добре тогава. — Хамилтън се обърна към Ханк и му подаде ръка. — Предполагам, време е да призная вашия брак. Понякога ние, старците, сме много упорити. Надявам се да ми простиш.

Ханк широко се засмя и кимна с глава.

— С най-голямо удоволствие. Няма да съжаляваш, че ни даде благословията си. Най тържествено ти обещавам…

Саманта взе Джейми и го подаде на Фройлана.

— Единственият проблем, татко, е, че пристигаш в неподходящо време.

Младата жена хвана Ханк за ръка и се усмихна.

— Ние с Ханк заминаваме.

В очите на Ханк заблестяха весели докато водеше Саманта към Ел Сид и й помагаше да се качи на коня.

— Всички сте добре дошли в хасиендата — добави той — Ако желаете да изчакате завръщането ни.

— Къде отивате? — намръщи се Хамилтън.

— На меден месец. — Усмивката й бе предназначена за всички.

— Сега? Та вие сте женени от една година.

— Много хора предприемат по-късно медения си месец — засмя се тя. Улавяйки развеселения поглед на Ханк, Саманта разбра, че той също си мислеше за Брадфорд и Анджела Мейтлънд. — Нашият сега предстои.

— Но колко време няма да ви има?

— Може би две седмици.

— А може би и месец — добави Ханк, яхвайки Ел Рей.

— Не се мръщи така, татко — засмя се Саманта. — Имаш нужда от малко почивка. Настани се в къщата, посети старите си приятели от околността. И преди да се усетиш, ние ще сме се върнали.

— Предполагам, че нямам голям избор — промърмори под нос Кингсли.

— Не, нямаш. Довиждане. — После Саманта погледна към Ханк, очите й заблестяха дяволито. — Ще се надбягвам с теб.

— О, господи! — Саманта долови въздишката на баща си. Ханк се усмихна, очите му весело заблестяха при това предизвикателство.

— Няма начин да спечелиш, скъпа — предупреди я той.

— Няма ли?

Яздейки рамо до рамо, те префучаха покрай останалите, като все повече увеличаваха скоростта. Изведнъж Саманта изсвири остро. Ел Рей незабавно спря. Саманта отмина в галоп, а вятърът отнесе веселия й смях. Ханк не можа да се въздържи и се разсмя весело, като клатеше учудено глава. Никога нямаше да спечели това състезание. Не бе успял да спечели и в миналото. Нямаше да спечели и занапред.

Но това нямаше значение. Бе спечелил любовта й.

© 1983 Джоана Линдзи

© 1998 Таня Найденова, превод от английски

Johanna Lindsey

Heart of Thunder, 1983

Сканиране: ?

Редакция: Xesiona, maskara, 2008

Издание:

Издателство „Торнадо“, Габрово, 1998

Печат: Абагар, В. Търново

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9528]

Последна редакция: 2008-12-27 13:32:33