Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

Но Питърс не се помръдна.

— Какво пречи да ги убия сега? Има време.

— Не, глупако! — сопна се Жан. — Не можем да поемем риска някой да ни види. Всичко трябва да изглежда като убийство с цел обир.

— Но аз наистина действам бързо — възпротиви се Питърс, като хвърли бърз поглед към пътя. — Не искам да говоря с някой тип, който наистина може да се окаже крадец. Можем за изчезнем, преди той да се приближи.

Саманта отстъпи назад, като направи знак на Фройлана да тръгне с нея.

— Тичай, Лана! — изкрещя тя в следния миг.

Саманта хвърли към мъжете дрехите, които държеше, и двете с Фройлана хукнаха към гората. Тичаха, колкото сили имаха, а Жан започна да ругае след тях. Питърс глупаво им крещеше да спрат.

— Тичай след тях, Питърс! — нареди Жан, обхванат от паника. — Аз оставам в каретата. Намери ги, дявол да го вземе, или няма да получиш и пени.

Саманта спря, когато достигнаха едно открито място между дърветата, но там беше твърде светло, затова тя дръпна Фройлана обратно в сянката на дърветата. Известно време продължиха да тичат, след което Саманта направи знак на Лана да залегнат зад едни гъсти храсти. Сърцето й болезнено биеше в гърлите, въздухът излизаше на пресекулки от дробовете й.

— Не го чувам ла идва след нас! — прошепна Саманта.

— Аз… страхувам се, Сам.

— Знам. Мълчи сега. Моля те. Лана, не позволявай на Джейми да заплаче. Ако го чуят… — В този миг се разнесе изстрел и двете жени замръзнаха на местата си. — Господи! Жан е застрелял непознатия!

— Сега и двамата ще тръгнат да ни търсят! — обади се Фройлана, в гласа й имаше страх.

— Не изпадай в паника, Лана — прошепна Саманта — Стой спокойно. Няма да ни намерят, твърде тъмно е.

— Но не трябва ли да бягаме? Да излезем от тази гора?

— Не, ще ни чуят, без значение колко тихо се опитваме да бягаме Точно сега са ни изгубили дирите. Сега спри да говориш и стой мирно.

Двете залегнаха на влажната земя, ослушвайки се боязливо и за най-малкия шум. По земята бяха нападали много листа, а и мястото, където се криеха, беше добро, при условие че никой не дойдеше наблизо. Минутите се нижеха отчайващо бавно. От далечината се разнесе вик, бе извикано името на Саманта, но двете жени не помръднаха от местата си. Какъв абсурд да си мислят, че ще отговори!

Джейми започна тихичко да хлипа, Фройлана го залюля леко, в Саманта отчаяло се помоли детето да не заплаче.

Изведнъж близо до тях започнаха да се чупят клони и Саманта затаи дъх. Скоро доловиха шум от приближаващи стъпки, които постепенно ставаха по-силни.

— О, господи, той приближала — прошепна Саманта. — Лана аз ще го задържа, докато вие с Джейми избягате.

— Не! — Лана бе изтръпнала от ужас.

— Прави каквото ти казвам.

— Не!

— По дяволите, Лана, мога да ги задържа много по-добре от теб. Сега изчезвай оттук и спаси бебето. Тръгвай!

Фройлана трябваше да се съгласи. Бързо прегърна Саманта и изчезна в близките храсти. Няколко минути по-късно някакъв мъж се появи отдясно. Саманта не знаеше дали това бе Жан или Питърс, но това нямаше значение. Тя скочи и го хвана за краката, така, както я бяха учили, че се прави с теле. Той падна по гръб, ругаейки, а тя започна да го налага с юмруци. Той се претърколи, увличайки я със себе си. Саманта посегна към очите му, единствената й надежда беше да го ослепи, но той хвана китките й и ги притисна към земята.

— Предупредих те много отдавна да не използваш ноктите си по този начин, Сам.

— Ханк? — ахна тя. Не можеше да повярва на очите си. — О, господи… Ханк!

Ридания задавиха гърлото й. Той нежно я изправи на крака и я взе на ръце.

— Всичко свърши, скъпа моя! — започна да я успокоява той. — Ти си в безопасност. Всичко свърши.

Пътуването до града изглеждаше ужасно дълго. Шелдън бе стрелял по Жан. Това бе изстрелът, който Саманта и Лана бяха чули. Жан не бе мъртъв, а само ранен и Шелдън го върза за коня на Ханк. Шелдън лично щеше да го откара в затвора. Не желаеше да го изпуска от очи.

Най-накрая Шелдън бе показал истинския си характер. Той изпадна в ярост, след като Саманта му обясни пъклените планове на Тереза и Жан. Дълго беше чакала да го види толкова ядосан. В същото време се радваше, че брат й не приемаше твърде дълбоко предателството на Тереза. Бе ядосан, че го бяха правили на глупак, но не скърбеше за Тереза.

Питърс беше успял да избяга, освен това бе отнело време, за да настигнат Фройлана с бебето и да я върнат обратно. Фройлана заспа от умора в каретата. Ханк управляваше, а Саманта бе притиснала Джейми до гърдите си. Бе толкова близо до положението да изгуби бебето си и собствения си живот! Молеше се никога да не преживее втора подобна нощ.