Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

— Мислиш ли, че Шелдън се ядоса, защото помолих да ме придружиш до вкъщи, Жан? — попита Тереза с напрегнат глас.

Французинът само сви рамене.

— Кой знае, скъпа? Знае ли човек дали този англичанин някога е изпитвал гняв в живота си? Откровено казано, мисля, че той е напълно безчувствен. Самият аз никога не бих оставил годеницата си под грижите на друг мъж, бил той приятел или не.

— Не го подценявай! — отряза го остро Тереза. — Студени мъже като него могат изведнъж да избухнат, и тогава става наистина страшно.

— Тогава трябваше да го оставиш той да те придружи до вкъщи.

— Не мога да понеса отново да яздя с онази жена. Той я взима навсякъде с нас. Ако трябва да чуя още някоя от отвратителните й забележки, ще започна да крещя. Нямаш представа какви неща ми наговори. Сега, след като си върна наследството, езикът й стана прекалено остър. Страхувам се, че тя знае за нас.

— Глупости, скъпа — отвърна Жан. — Саманта може само да предполага. А ти не би трябвало да й обръщаш внимание. Ако тя е такава, каквато я описваш, без съмнение това се дължи на съпруга й. Те не могат да стоят в едно и също помещение, без между тях да започнат да прехвърчат искри, а сега Шавез се е преместил в Блекстоун заради сина си. На Саманта това изобщо не й харесва, но не може да направи нищо. В тази война между двамата Шелдън взе неговата страна.

— Това не ме интересува, Но намеците й направо ме подлудяват. Засега говори само на испански, за да не разбере Шелдън, но…

— Тя си изкарва лошото настроение на теб, Тереза, това е всичко — опита се да я успокои Жан.

— Но защо трябва да търпя всичко това? — сопна се тя. — Мразя тази жена!

— Хайде, хайде.

— Осмеляваш се да ми говориш с покровителствен тон? Мразя, когато се отнасяш с мен като с дете!

— За какво е всичко това? — попита Жан, привикнал на гневните й изблици. — Скоро ще се омъжиш и няма да има за какво да се притесняваш повече.

— Но дали ще се омъжа, Жан? — настоя тя. — Намери ли другото завещание?

— Не — призна той със сериозен тон. — Страхувам се, че не открих каквото исках да знам. Другият ми партньор управлява завещанието на стареца.

— Страхуваш се?

— Точно от това се страхувах, Тереза — отвърна мрачно Жан. — Ако Шелдън умре и не остави завещание, всичко ще наследи детето на Саманта.

— Дори и ако съм негова жена?

— Да. Старият Блекстоун е направил така, че наследството да отиде в ръцете отново на един истински Блекстоун и на никой друг.

— Проклети да са и тази жена, и детето й! — изсъска Тереза. — Тя проваля всичките ми планове, които кроя от толкова време. Не мога да си позволя да се откажа от Шелдън и да търся друг мъж. Продадох и последните си фамилни бижута. Нямам никакви пари, за да тръгна на лов за друг съпруг.

— Успокой се. Все още нищо не е загубено.

Тереза го погледна настойчиво.

— Планът ни бе да убием Шелдън няколко месеца след брака. Сега ми казваш, че ако той умре, няма да получа нищо!

— Точно така, Но е по-добре, че научихме за това сега, а не когато се отървем от Шелдън. Условията на завещанието са недвусмислени. Дали Саманта ще има дете сега или след пет, или десет години, няма никакво значение, имението остава на това първородно дете.

След известен размисъл Жан продължи.

— Ако убиехме първо Шелдън, щяхме да изгубим всичко. Нямаше да има никакъв начин да придобием имението, след като то стане притежание на момчето.

Очите на Тереза светнаха зловещо.

— Искаш да кажеш, първо да очистим малкия. Значи си решил проблема?

— Има само едно решение. Саманта и момчето трябва да умрат първи. Половината, която му се полага, няма да му бъде приписана, докато момчето не навърши година. Ако бебето не навърши една година, ще вземем имението веднага след като се отървем от Шелдън. Защото, когато и Саманта умре, няма да има кой да предявява права върху имението.

— Но тя възнамерява да се върне в Америка веднага след сватбата. Как бихме могли да я убием в онази страна? Там ще е под закрилата на баща си. Твърде рисковано е.

— Ще се погрижим за това, преди да си тръгне оттук.

— Но до сватбата остават само още две седмици.

— Тогава колкото по-бързо, толкова по-добре. Сватбата ти с Шелдън може да бъде отложена с няколко месеца поради трагедията, но след това вече няма да има за какво да се притесняваме и ще се върнем към първоначалния си план.

— Как?

Той сви рамене.

— Все още не съм обмислил достатъчно нещата. Ти имаш ли някаква идея?

— Самоубийство. В края на краищата, тя с твърде темпераментна — и отчуждена от съпруга си.