Джоана Линдзи - Ангел на греха

Трябваше да се измъкне по някакъв начин оттук и да предупреди Ейнджъл. Ако Гейлин не бе завързал ръцете й зад гърба, щеше да се хвърли срещу него и да го цапардоса с една от дебелите цепеници пред огнището. А ако не й бе свалил ботушите, щеше да се опита да го ритне в слабините. В камината горяха само две цепеници и едва ли щеше да успее да измъкне някоя от тях, за да прегори кърпата, с която бяха завързани китките й. Нищо не й гарантираше, че ще успее и ще остане жива, за да предприемеше каквото и да било. Единствената й надежда бе да се опита да убеди Гейлин да промени решението си. Ала когато го погледна — той лежеше край огъня, пъхнал ръце под главата си и изглеждаше толкова спокоен и невъзмутим, сякаш изобщо не замисляше убийство — изпита съмнение, че ще успее.

Все пак реши да опита.

— Би ли убил мъж, който се опитва да те застреля в гърба, Слейтър?

— Сигурно.

— Е, именно заради това Ейнджъл застреля брат ти.

— Лейди, знам к’во е станало в онзи град. Твоят човек е търсил брат ми, за да го убие, а за него се знае, че стреля по-бързо и от светкавица. Рафи е щял да умре, тъй че се е възползвал от единствения шанс, дето е имал, за да оцелее. Да не би да искаш да ми речеш, че твоят Ангел на смъртта не е смятал да убие брат ми?

Не можеше да твърди тъкмо това.

— Твоят брат се опита да ме изнасили. Затова Ейнджъл го търсеше.

Той я погледна и за пръв път в очите му проблесна интерес. Това я изненада.

— По дяволите, не мога да разбера защо е искал да го направи. Ти не си нищо особено.

Каси почувства как страните й пламнаха.

— Това не променя факта…

— Дори и да те е изнасилил — прекъсна я Гейлин, — туй не е причина да умре.

Каси разбра, че той никога нямаше да признае, че брат му е заслужавал смъртта си.

— Няма да успееш да се измъкнеш. Дори и да убиеш Ейнджъл, аз ще те преследвам докрай. Никъде няма да можеш да се…

Той се изсмя презрително и отново я прекъсна.

— Лейди, к’во те кара да си мислиш, че шъ тъ оставя жива? Не си мъртва само щото реших да те оставя жива в случай, че твоят стрелец пожелае да те види отблизо. Тъй шъ мога да го застрелям много лесно. Ти си виновна за смъртта на Рафи и затова също шъ умреш.

Навярно смяташе, че това ще я накара да млъкне, но не успя.

— Ти… ти все пак няма да се измъкнеш безнаказано. Днес те видях в града. Казах на майка си. Тя е достатъчно умна, за да разбере кой си, така че името Слейтър ще заеме челно място в списъците на търсените престъпници. Из целите Западни щати ще бъдат разлепени обяви с името ти. Няма да имаш нито за миг покой, ако ни убиеш.

— Значи ще трябва да напусна страната — сви рамене Гейлин. — Туй не мъ тревожи. Но ти мъ дразниш, тъй че млъквай, момиче, преди да съм ти затворил устата с някой парцал. Те няма да имат мангизите преди банката да отвори утре сутринта, тъй че твоят стрелец няма да дойде тук преди пладне. Искам преди туй да поспя.

Каси се канеше да му заяви, че майка й ще го преследва до края на света, но реши да премълчи. Нищо чудно в отговор да я убие.

Сутринта щеше да има време да поработи над него, както и над приятеля му Хари. Щеше да се опита да го сплаши и може би по-дребният мъж щеше да вразуми Гейлин.

Но не искаше да го остави да има последната дума.

— Гладна съм — оплака се младата жена.

— Не смятам да хабя храна за една мъртва жена.

В крайна сметка го остави да има последната дума.

В два часа през нощта Катрин заудря силно по вратата на Ейнджъл сякаш искаше да я изкърти. Когато най-после той отвори вратата, останалите наематели вече бяха наизлезли в коридора, за да видят какво става.

Придружаваха я двама яки каубои, а Ейнджъл стоеше на прага само по долни гащи с револвер в ръка. Първата му мисъл бе, че тя е решила да го придружи, докато напуска града, още повече, че отново носеше онази проклета черна торба. Но ако бе така, щеше да действа без много шум. Дулото на револвера му, насочено срещу неканените му посетители, ясно показваше, че той никъде не възнамеряваше да заминава. Освен това госпожа Стюарт го бе събудила по средата на прекрасен сън за нейната дъщеря, така че Ейнджъл никак не бе в настроение да понася нови обиди.

— Само се опитайте да ми дадете отново тези пари и аз ще ги изгоря — каза й той.

— Не са за теб. Дошла съм, за да те наема.

— Да напусна страната? — подигравателно подхвърли Ейнджъл.

— Не, за да си върна Каси. Била ли е тук? Конят й все още е отпред.

— Не съм я виждал… и какво искаш да кажеш с това: да си я върнеш? Къде е тя?