Джоана Линдзи - Ангел на греха

— Държат я в някаква хижа в планината. От грубата карта, която са нарисували, ми се струва, че е една много стара ловна хижа, недалеч от моето ранчо. Не знам колко мъже има там, но те искат двадесет хиляди долара. В противен случай ще… ще я убият.

Ейнджъл бавно отпусна дулото на револвера. Чак сега забеляза колко бледа е Катрин. Вероятно и той не изглеждаше по-добре.

Надяваше се, че тя лъже, че е измислила всичко, за да се отърве от него. Възможно ли бе да е толкова коварна? Може би, но страхът в очите и бе доказателство, че това не е хитро скроен план, за да го премахне от живота на дъщеря си.

— Как е станало?

— Днес тя беше заедно с мен в града. Прибрахме се у дома, но след това тя отново се е върнала в града, без да ми се обади. Оставила съобщение, че отива да поязди, ала след като конят й е тук, предполагам, че е дошла да те посети. Но тъй като ти не си я виждал, значи са я отвлекли веднага след като е пристигнала тук.

— И всичко, което искат, са двадесет хиляди долара? — Изненадата му бе разбираема. Всички, които познаваха семейство Стюарт, знаеха, че това е стара и богата фамилия.

— Очевидно те не знаят колко струвам — отвърна Катрин. Което в известен смисъл е истински късмет, За щастие имам тази сума под ръка, така че няма да се налага да чакам до утре сутринта да отворят банката.

Само защото се бе опитала да го подкупи да напусне града. Леката червенина на бузите й я издаде, че много добре си спомняше.

— Останалите пет хиляди също са вътре. Нали каза, че това е цената ти? — добави Катрин.

— Извадете ги.

— Моля?

— Извадете тези пет хиляди. Аз няма да работя за вас, госпожо Стюарт, независимо по каква причина — заяви Ейнджъл и се обърна. Майката на Каси го последва в стаята му.

— Трябва да го направиш — умолително рече тя. — Не знам защо, но те настояват ти да занесеш парите. Ако някой друг се опита да ги занесе…

— Не съм казал, че няма да ги занеса — отвърна Ейнджъл, докато обличаше ризата си.

— Тогава нека ти платя.

— За да освободя съпругата си? — Ейнджъл я изгледа мрачно. — Тя все още е моя съпруга, нали?

Катрин усети как лицето й пламна. Подозираше, че той няма да се помръдне на сантиметър, ако не му отговори.

— Да.

Ейнджъл продължи да се облича.

— Къде се намира тази хижа?

— Джим ще ти покаже мястото, но не може да дойде с теб дотам. Те подчертават, че трябва да отидеш сам.

— Не съм си и помислял друго. Имате ли някаква представа кои са тези мъже? Може би ваши врагове?

— Мои, не… по-скоро са твои.

— Какво ви кара да мислите така?

Тя сви рамене и несигурно го погледна.

— Може да не съм на прав път, но днес в града Каси видя някакъв човек, който много я изплаши. Тя твърдеше, че това бил мъжът, когото ти си убил в Тексас.

— Убил съм повече от един в Тексас.

— А Каси знаеше ли за тях?

— Не. Сигурно се отнася за Рафърти Слейтър. Но мъртвите не се разхождат по улиците.

— Точно това й казах и аз — отвърна Катрин. — Но тя настояваше, че мъжът приличал като две капки вода на този, който си убил. Единственото разумно обяснение е, че са братя, може би дори близнаци.

— И братът навярно търси отмъщение — заключи Ейнджъл, докато нахлузваше мушамата си. — Благодаря за предупреждението.

Зъбите на Каси тракаха. Хижата не бе построена много добре и студът проникваше вътре. Леденият вятър свистеше през една голяма пукнатина близо до гърба й. Огънят още гореше, но Гейлин я бе вързал в отсрещния край на стаята и топлината почти не стигаше до нея.

Би могла да опита да се претърколи по-близо до огъня, но не искаше да приближава този мъж, който нямаше да се поколебае да я застреля, докато е с вързани ръце и напълно безпомощна да се защити. Предполагаше, че той нямаше да има нищо против, ако измръзнеше до смърт. Това щеше да му спести един куршум.

Хари се върна и доста дълго се взира в нея, преди да се настани близо до огъня. Той сложи още една цепеница, но топлината отново не достигна до Каси. А от начина, по който този дребосък я гледаше, беше ясно, че няма да има нищо против да я стопли с тялото си. Каси за нищо на света не искаше да се приближава до двамата мъже, дори и да замръзнеше до смърт.

Вероятно по някое време бе заспала, въпреки че се стараеше да си държи очите отворени. Не бе сигурна какво я събуди. Навярно тракащите й зъби. Все още бе нощ. Хижата нямаше нито един прозорец, но пукнатините в стените щяха да пропуснат слънчевите лъчи.

Ръцете й бяха изтръпнали и не ги усещаше. Опита се да измъкне поне едната си ръка, но Гейлин я бе вързал много здраво. Съмняваше се, че ще си направи труда да я развърже, преди да я застреля.