Джоана Линдзи - Ангел на греха

Гласът й бе леден като нощта. Ейнджъл не я погледна, само кимна и даде знак на Гейлин да се обърне. Докато мъжът се обръщаше, Ейнджъл го удари силно с дръжката на револвера по слепоочието.

Хари гледаше с разширени от ужас очи как приятелят му се свлича безчувствен на пода, а Ейнджъл се обръща към него.

— Не може ли вместо това да ме вържеш? — с треперещ глас попита дребният мъж.

— Бих могъл и да те застрелям.

Хари бързо се обърна, готов за удара. Каси недоволно изсумтя. Той имаше право.

— Защо просто не ги завържеш? — попита тя. Ейнджъл я погледна за първи път.

— Защото е много по-лесно да ги вържа, когато са в безсъзнание.

— Имаш ли нож, за да срежеш първо моите въжета?

Той измъкна ножа от ботуша си. Майка й щеше да се възмути, че двамата държаха ножа си на едно и също място.

— Добре ли си? — попита Ейнджъл, докато срязваше въжетата.

— Не бих могла да бъда по-добре — сопна му се тя.

Не знаеше защо му бе толкова ядосана. Може би защото бе видяла колко много му се искаше да убие Гейлин… или защото й се искаше една успокоителна прегръдка, която знаеше, че няма да получи.

— В интерес на истината съм много изненадана, че ги оставяш живи — рече Каси. — Вероятно ще му дадат само няколко години затвор заради това, което се опита да направи. Няма ли да те е страх, че ще те преследва след като излезе от затвора?

— Никога не бях чувал за Рафърти, но Гейлин Слейтър е друга работа. Това е той, нали?

— Така поне твърдеше.

— Е, търсят го в Колорадо и Ню Мексико за убийство. Поне единият от съдиите ще го осъди на смърт.

— Аз пък си мислех, че не се притесняваш да убиеш мъж, който си заслужава въжето.

— Когато ти ме гледаш, се притеснявам. Как успяха да те отвлекат?

— Дойдох в града, за да те видя.

— Сама? И без оръжие? — Каза той с изключително обвинителен тон, сякаш не би могла да извърши нещо по-глупаво. — За какво си искала да ме видиш?

— Не мисля, че сега ще ти кажа — хладно заяви Каси.

— Искала си да ме предупредиш за Слейтър?

— И какво, ако е така?

— Не мислех, че те интересувам.

— Интересуваш ме.

— Колко много?

— Дяволски много — остро отвърна Каси за разлика от неговия мек тон. — Но ние не сме врагове, а по-скоро приятели. А аз се интересувам от всичките си приятели — добави и с това развали впечатлението от предишното си признание.

Ейнджъл й хвърли мрачен поглед и не я удостои с отговор. Изведнъж се зае да завързва неподвижните мъже. Каси не помръдна от мястото си, разтривайки краката си, за да възстанови кръвообращението. В този миг зърна ботушите си.

Запъти се сковано към тях. Всички мускули я боляха. Започваше да се ядосва на себе си. Би трябвало да чувства облекчение. Вече беше в безопасност. Ейнджъл също. Трябваше да му благодари, вместо да му се сопва… но все още не бе получила жадуваната прегръдка.

— Цялата работа се оказа доста лесна — каза той и приближи зад гърба й.

Тя се обърна, за да го погледне.

— Те не те очакваха преди обед, така че не си направиха труда да пазят.

Очите му внезапно се присвиха.

— Някой от тях докосна ли те, Каси? Искам да знам истината!

— За да можеш да ги убиеш лично?

— Да.

Честен докрай, такъв си беше нейният Ейнджъл!

— Не, те не ме харесаха.

— Сигурно са били слепи.

Бузите й пламнаха.

— Ти харесваш ли ме, Ейнджъл?

— А ти какво, по дяволите, мислиш? — възкликна той, преди да я сграбчи в прегръдките си.

По обратния път до вкъщи Каси дремна няколко часа, седнала на седлото пред Ейнджъл и използвайки гърдите му за възглавница. Той яздеше бавно, за да можеше тя да поспи, но преди това й каза с нисък и дрезгав глас:

— Проклет да съм, но не искам да те отвеждам у вас. — И двамата си спомниха страстната целувка и дивата му прегръдка в хижата. — Ако майката ти не ни чакаше…

Той не довърши, а Каси не му отговори. Но докато се унасяше в сън, устните й бяха извити в доволна усмивка. Сега повече от всеки друг път бе решена да не се разделя с Ейнджъл.

Слънцето тъкмо изгряваше, когато двамата влязоха в двора на „Лейзи С“. Катрин ги чакаше на терасата, без да мигне цяла нощ. Тя се спусна към Каси и едва не я задуши в прегръдките си. Дъщеря й предотврати всякакви въпроси с думите:

— Ще поговорим по-късно, мамо. Първо трябва да уредя нещо с Ейнджъл. — Извърна се към него и добави: — Веднага ще се върна, така че не си тръгвай.

Катрин и Ейнджъл останаха загледани в нея, докато Каси се втурна към къщата. Най-после Катрин погледна към Ейнджъл, който бе изкачил половината от стъпалата и стоеше на почтено разстояние от нея.