Джоана Линдзи - Ангел на греха

— А ние заедно ли сме, Каси?

— Очаквам да си събереш багажа и да се преместиш тук още днес.

— Не съм сигурен дали е добра идеята.

— Защо? Ти вече познаваш къщата. Тя е точно копие на тази в Тексас.

Съзнателно не спомена най-голямото препятствие — несъгласието на майка й. Той също реши да го премълчи.

— Знаеш ли защо го е направил?

— Не съвсем. Предполагам, че е искал да запази живи спомените си.

— И затова, но и защото той все още ме обича — прозвуча гласът на Катрин от другата страна на прозореца, до който бяха застанали Каси и Ейнджъл.

Двамата се извърнаха към нея, за да видят как тя напуска подслушвателния си пост и се отдалечава. Ейнджъл и Каси се спогледаха и избухнаха в смях.

— Тя ми каза, че отива да си легне — каза й Ейнджъл.

— Преди да разбере какво става? Не и моята майка.

— В такъв случай сигурно е отишла да си вземе револвера?

— Повече няма защо да се тревожиш затова — усмихна му се Каси. — Ако не си забелязал, тя току-що ни даде благословията си като не каза нищо.

— Не забелязах.

— Най-накрая ще започнеш да я разбираш. Просто ти трябва известно време.

Той я притегли по-близо до себе си.

— Не можеш да си представиш колко хубаво ми звучи това.

— Кажи ми.

Сега го бе хванала натясно. Думите, които искаше да чуе, не можеха да излязат лесно от устата му.

— Не знам как се случи, но ти започна да означаваш много за мен, Каси. По дяволите, и ден не може да мине, без да си мисля за теб и да копнея да бъдеш изцяло и завинаги моя.

— Ейнджъл, да не би да ми казваш, че ме обичаш?

— Предполагам, че да. Но те предупреждавам, че няма да успееш да ме превърнеш в говедар.

Тя се засмя и го целуна.

— Не бих се и опитвала. — Но навикът й да подрежда живота на другите я накара да добави: — Нищо чудно да станеш следващият шериф на Шайен…

— Струва ми се, че това е първият път, когато виждам Колт Тъндър в костюм — сподели Каси на Ейнджъл, докато двамата наблюдаваха как младоженците обикалят сред гостите си. — А знаеш ли колко време мина, откакто не си е подстригвал косата?

— Знам — кимна съпругът й. — Едва го познах в църквата. Лично аз бих почакал до пролетта, но се съмнявам, че предпазването на ушите му от студа има нещо общо с решението да си отреже косата. Бих казал, че той най-после е оставил миналото зад гърба си, благодарение на херцогинята.

— Винаги е необходима жена…

— Не винаги.

— В повечето случаи — да оправи нещата.

Той презрително изсумтя.

— С подобно мнение никак не е странно, че се месиш в живота на другите. — Черните му очи блеснаха предупредително. — Но ние вече скъсахме с този навик, нали?

— Ние смятаме да се опитаме — уклончиво отвърна Каси като избегна погледа му.

— Каси…

— Веднага се връщам.

Той се намръщи на отдалечаващия й се гръб, както и на внезапното прекратяване на разговора. Но само след секунда се усмихна доволно. Вече бе решил да не я притиска. Каси нямаше да бъде Каси, ако не се бъркаше в нечии работи. Засега не мислеше да й казва. Искаше да има поне няколко спокойни седмици, преди да се наложи да застреля някого заради жена си.

Каси се запъти право към майка си, сигурна, че Ейнджъл няма да я последва, за да довършат разговора си. Тази сутрин Ейнджъл се бе почувствал изключително неловко, когато Катрин влезе в трапезарията си и го завари там. Присъствието му бе недвусмислен знак, че се е преместил в къщата. Но всичко, което тъщата му каза бе:

— Останаха ли яйца?

Думите й не го накараха да се отпусне, но може би след време щеше да свикне да не се притеснява в присъствието на Катрин.

— Знаеш ли, струва ми се, че и аз трябва да организирам подобно нещо — каза Катрин, когато дъщеря й приближи.

— Какво да организираш?

— Сватба. Пропуснах твоята, а след като очевидно ти възнамеряваш да останеш омъжена за твоя стрелец, предполагам, че ще трябва да се погрижа да те видя омъжена, както подобава.

Лицето на Каси засия.

— Наистина ли го мислиш, мамо?

— За нещастие, да — въздъхна Катрин, но все пак бе длъжна да попита: — Сигурна ли си, бебчо?

Каси нямаше нужда да обмисля отговора си.

— Обичам го, мамо. Никога не съм била по-сигурна.

— Добре — примирено сви рамене майка й, но побърза да добави: — Трябва да знаеш, че няма да можеш да го направиш скотовъд.

— Не смятам и да се опитвам.

— Защо не?

— Това ще бъде истинска загуба на неговите миротворчески способности.

— Ейнджъл? Миротворец? Да не би да си прекалила с пунша на Чейс?