Джоана Линдзи - Ангел на греха

— Уби ли ги? — попита тя.

— Не и след като тя бе там.

— Аз бих.

Той не се съмняваше.

— Каси се разстройва много от убийството на себеподобни. Способна е да извърши и най-налудничави неща, за да го предотврати. Дори искаше да предизвика Рафърти Слейтър, за да не го направя аз.

Катрин внимателно обмисли думите му и въпреки, че сърцето й се сви от страх, изражението на лицето й не се промени. Нямаше намерение да му споменава, че, според нея, дъщеря й не е искала той да бъде наранен.

— И как реагира тя? — попита Катрин.

— Започна да ме ругае, вместо да ми благодари, че съм я измъкнал оттам.

— Тогава позволи ми аз да ти благодаря…

— Няма нужда.

Катрин не бе съгласна, но не настоя.

— Знаеш ли какво искаше да каже с това, че трябвало да уреди някои неща с теб?

— Не.

Майката на Каси се страхуваше, че се досеща, но нямаше намерение да го предупреждава. В крайна сметка имаше и по-лоши неща от това да има за зет професионален стрелец.

— Ще изпратя някого да каже на шерифа да се погрижи за онези двамата — примирено въздъхна тя. — Кажи на Каси, че ти си ми обяснил всичко вместо нея. Отивам да си легна.

Вратата се затвори зад нея и Ейнджъл се намръщи. Нима тя го оставяше сам с дъщеря й? Същата жена, която искаше да се махне колкото се може по-далеч от Каси?

Когато Каси излезе на терасата завари Ейнджъл прегърнал с едната си ръка Марабел, а с другата да я чеше зад ушите.

— Какво е станало? — изуми се тя.

— Какво да е станало?

— Изглежда, че вие двамата с Марабел се разбирате.

— А защо да не се разбираме? — невинно я погледна той. — Тя е само една голяма писана.

Каси изпухтя презрително, а той й се усмихна в отговор. В този миг забеляза, че Каси носеше револвера си.

— И къде си мислиш, че отиваш с това? — ядосано я попита той.

— Никъде.

— Тогава защо си го сложила?

— Защото те предизвиквам да си премерим силите кой от двама ни ще извади по-бързо револвера си.

— Какво означава това?

— Нали искаш развод?

Той се намръщи.

— И какво общо има, по дяволите, едното с другото?

— Ако ти спечелиш, ще отида право при адвоката и ще му кажа да започне делото за развод.

— А ако загубя?

— Няма да има никакъв развод.

Ейнджъл притихна, приковал поглед в лицето й.

— И защо поемаш този риск?

— Защото изглежда, че това е единственият шанс, който имам, за да те задържа.

— Искаш да останеш омъжена за мен?

Смайването му я накара да преглътне истинския отговор.

— Свикнах да бъда омъжена.

— Добре, ще си премерим силите — рече той и пристъпи бавно нагоре по стълбите, — но те предупреждавам, скъпа, че няма начин да спечелиш.

— Може би ще те изненадам, Ейнджъл — усмихна му се Каси.

И пет секунди по-късно той наистина бе изненадан. Тя беше дяволски бърза, почти колкото него. Но Каси бе по-изненадана, тъй като за първи път Ейнджъл беше бавен, толкова бавен, че и едно дете щеше да извади оръжието си по-бързо от него. Той я остави да победи. Когато я осени защо, тя се спусна към него и обви ръце около врата му.

— Ти загуби! — щастливо извика младата жена.

— Ти така си мислиш — промълви Ейнджъл, преди устните му да завладеят нейните и да я оставят без дъх.

Измина доста време, преди тя да проговори:

— Не разбирам. Не искаше ли развод?

— Скъпа, защо според теб, не попречих на Маккъли да ни оженят?

— Но ти не можеше да ги спреш, дори и да искаш.

— Не можех ли?

Очите й се разшириха. Тя го бе виждала как се обръща и вади револвера си за частица от секундата. През онзи ден можеше да спре Ричард и да не му позволи да му отнеме револвера. Освен това когато се връщаха към къщата, се намираше твърде близо до Фрейзър и спокойно можеше да го обезоръжи и да сложи край на цялата работа.

— Тогава защо ми беше толкова ядосан? — поиска да разбере Каси.

— Защото ти толкова настойчиво ги молеше да се откажат от намеренията си.

— Но това беше, защото бях уплашена до смърт, че ще ги избиеш всичките, ако те заставят да се ожениш за мен.

— И това ли беше единствената причина?

— Ами… да — отвърна тя и страните й порозовяха. — Аз нямах нищо против да се омъжа за теб. Разбира се, тревожех се какво ще каже майка ми затова.

— И все още ли се тревожиш?

— В действителност не. Няма да повярваш, но тя е станала много по-добра откакто баща ми започна да разговаря с нея.

— Не, не, няма да повярвам.

Каси се засмя.

— Казах ли ти, че татко ще ни дойде на гости? Изобщо няма да се изненадам, ако в най-скоро време не решат да живеят заедно.