Джоана Линдзи - Ангел на греха

Каси впери продължителен поглед във вратата, чудейки се дали да не се опита да избяга. Само една въжена примка, закачена на желязна кука, забита в стената, заключваше вратата. Може би щеше да успее да я разхлаби със зъби, а с брадичката си да повдигне резето. Но вратата бе по-близо до огъня и двамата мъже, отколкото до нея. Младата жена се страхуваше, че студът, който щеше да нахлуе, ако успееше да отвори вратата, можеше да ги събуди, ако не веднага, то твърде скоро, защото тя се съмняваше, че щеше да се пребори със силния вятър и да я затвори обратно. А и нямаше да стигне кой знае колко далеч, търкаляйки се надолу по планинския склон. Гейлин щеше да я настигне и да я застреля заради създадените главоболия. Това едва ли можеше да помогне особено на Ейнджъл, а още по-малко и на нея.

Опита се да размърда краката си и установи, че цялото й тяло е сковано и я боли от неудобната поза. Главата и падна назад и се удари в стената. От устните й се изтръгна тих стон. Никога досега не се бе чувствала толкова нещастна и толкова изплашена. Не искаше да умира. Чудеше се дали, ако го каже на Гейлин, той ще размисли и ще реши да я пощади. При тази нелепа мисъл едва не се засмя. Този мъж бе лишен от всякаква съвест, а тя някога си мислеше, че Ейнджъл е образец на жестокост и безчовечност. Но Ейнджъл притежаваше дълбоко вкоренено чувство за справедливост. Докато справедливостта на Гейлин се изразяваше само в хладнокръвно убийство.

— Каси?

Навярно вятърът я караше да чува неща, които й се искаше да чуе. Това бе невъзможно…

— Каси, събуди се, дяволите да те вземат!

Тя се наведе напред, за да се обърне и се вторачи в стената.

— Будна съм — развълнувано прошепна тя. — Ейнджъл?

— Можеш ли да отвориш вратата?

— Ще се опитам, но няма да е бързо. Те ме завързаха.

— Няма значение. Ще разбия вратата.

— Не — изсъска тя. — Няма да успееш и само ще ги събудиш. Нека опитам да я отворя.

— Добре, но побързай.

Да побърза, когато всички кости и мускули я боляха толкова силно, че едва можеше да се движи? Всъщност само при мисълта за предстоящото освобождение болката вече не й се струваше толкова силна.

Добре, че нямаше мебели, които да се изпречват на пътя й, и Каси доста бързо се претърколи до вратата. Да застане на колене не бе толкова лесно, но след няколко неуспешни опита най-после се справи.

Най-голямата трудност беше въжената заключалка. Когато я гледаше отдалеч не й се струваше толкова сигурна, но сега видя, че въжената примка е здраво стегната и е закачена за извит гвоздей, забит в стената. Със зъби успя да захапе единия край на въжето, но колкото и да се опитваше, другият му край не искаше да се изхлузи от куката. Нямаше смисъл да си губи времето в опити да се изправи и да използва ръцете си. Пръстите й бяха вкочанени и неподвижни.

Каси притисна устни до една от цепнатините на вратата.

— Ейнджъл?

Той беше там и чакаше.

— Какво?

— Не мога да се справя с въжената примка, която затваря вратата. Може би, ако я натиснеше силно навътре, въжето ще се разтегне и ще мога да го разхлабя.

Ейнджъл не се забави и започна да бута навътре вратата, докато Каси внимателно наблюдаваше въжето, за да му каже кога да спре. Обаче се оказа, че вместо него е трябвало да гледа другата страна на дървената рамка. Натискът на Ейнджъл очевидно бе твърде силен за ръждясалите панти и вратата внезапно се откачи от тях и се залюля във въздуха.

Каси не можа да сподави изненадания си вик.

„Какво по?…“ — се чу зад нея и „Излез бързо!“ пред нея.

Каси се промъкна под вратата, която сега висеше единствено на проклетата въжена примка. Видя Ейнджъл, който бе насочил револвера си срещу Гейлин и Хари, а пръстът му бе на спусъка.

— Ти сигур си Ейнджъл — каза Гейлин.

— Ангела на смъртта — за пръв път в живота си отвърна Ейнджъл.

— Значи не си донесъл парите? — Дори и в този миг, когато планът му бе пропаднал, лицето на Гейлин бе напълно безразлично. До него Хари изглеждаше, като че ли всеки момент ще припадне. — Не си го представях така.

— Парите са отвън. Майка й ги имаше под ръка. Ако ги искаш, излез да си ги вземеш.

— Туй шъ бъде истинско забавление за теб, щот съм чувал, че никога не губиш.

Ейнджъл само се усмихна. Докато ги слушаше, Каси побесня от гняв. Замръзваше, умираше от глад, цялото тяло я болеше, а и проклетата врата я бе ударила по главата, когато падна встрани.

— Ако нямаш намерение да ги застреляш, ще направиш ли нещо с тях, за да можем да си тръгнем?