Джоана Линдзи - Ангел на греха

— Знаех, че ще го направиш — самодоволно рече Каси.

— И как изглежда тя?

— Прекрасна е. Цялото семейство е чудесно — само с едно изключение, но дори и той не ме дразни чак толкова.

— Какво искаш да кажеш с това „семейство“?

— Тя се е омъжила втори път. Имам двама природени братя и една сестра, както и двама доведени братя. Сестра ми Кейти е истинска радост за окото. Ще я обикнеш, Каси. Няма да можеш да устоиш на чара й. През цялото време, докато бях при тях, тя постоянно ме преследваше, за да я науча как да стреля с револвера ми.

— И научи ли я?

— Не. Там няма да има нужда от това.

— Но ще има, когато я доведеш тук да ни погостува.

— Е, ти ще я научиш — усмихна се Ейнджъл.

— Не си мисли, че няма да го направя — увери го тя. — И кой от братята ти е изключението, за което спомена?

— Най-големият ми доведен брат, Бартоломю.

Каси се намръщи и се замисли.

— Не знам защо, но това име ми звучи някак си познато.

— Вероятно защото си го срещнала в Сейнт Луис.

Очите й се разшириха.

— Бартоломю Лоурънс! Той е твой доведен брат?

— И двамата бяхме еднакво изненадани, когато той най-после се появи. Вече си бях разменил няколко думи с него в твоя хотел, когато случайно го чух да говори за теб. Трябва да ти кажа, че той едва не припадна — за втори път.

— И какво точно му каза, че е припаднал при първата ви среща?

— Не много — невинно отвърна съпругът й.

— Обзалагам се — изсумтя Каси. — Е, каквото и да си направил, не го споменавай пред мама. Тя имаше случай да се сблъска с грубостта му и почти бе решила да го застреля.

— Майка ти започва да ми харесва все повече. — Това му спечели един сърдит поглед и Ейнджъл побърза да добави: — Всъщност аз съм благодарен на стария Барт.

— Защо?

— Дяволски хубаво е да знаеш, че не си единствената гнила ябълка в семейството.

— Ти не си гнила ябълка — възрази Каси. — Имах удоволствието да се уверя колко сладък можеш да бъдеш.

— Не го разгласявай — ухили се той. — Това ще съсипе репутацията ми.

— Аз говорех за това какъв си на вкус, любими.

Очите му моментално пламнаха.

— Защо да не отидем да разгледаме хамбара на Чейс и Джеси? Доколкото си спомням имат страхотна плевня.

— Там е студено.

— Ще видиш, че няма да ти е студено — обещай Ейнджъл.

Чейс и Джеси наистина имаха дяволски чудесна плевня. Каси не си спомняше някога да е предпочитала мекото легло пред сеното, но в случая бе точно така. Тя лежеше в прегръдките на съпруга си и двамата не бързаха да се върнат на сватбеното тържество.

— Знаеш ли, ако не се бе съгласила да останеш омъжена за мен, Каси, аз щях да идвам при теб всеки месец, докато не забременееш.

Тя се надигна и го погледна.

— Дори и след като ми каза, че не си възнамерявал да ме дариш с дете?

— Тогава не възнамерявах. Но сега не искам нищо по-силно от това да имаме дете. Готов съм на всичко, само и само да те задържа при себе си.

Тя обхвана лицето му с длани и го приближи към своето. Устните им се докоснаха.

— Всичко, което трябва да направиш е да ме помолиш, Ейнджъл — промълви тя. — Това е всичко, което някога трябва да направиш.

© 1992 Джоана Линдзи

© 1999 Диана Кутева, превод от английски

© 1999 Стамен Стойчев, превод от английски

Johanna Lindsey

Angel, 1992

Сканиране, разпознаване и редакция: Сергей Дубина

Източник: http://dubina.dir.bg

Редакция: Xesiona, maskara, 2008

Издание:

ИК „Бард“, 1999

Оформление на корицата: Петър Христов, „Megachrom“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9498]

Последна редакция: 2008-12-04 12:00:00