Джоана Линдзи - Ангел на греха

— Харесай си някой друг.

Заради Каси Ейнджъл запази любезния си тон.

— Задръжте парите си, мисис Стюарт. Не ми трябват.

— Не са ли достатъчно? Повече ли искаш?

— Госпожо, аз печеля по пет хиляди долара за един ангажимент, а понякога и по десет, само за няколко дни работа. Не са ми необходими вашите пари.

Катрин не очакваше да чуе точно това. Изражението й стана още по-сърдито.

— След като си толкова дяволски богат, защо не се от теглиш от работа?

— Мисля за това.

Катрин презрително изсумтя.

— Няма да го направиш, защото не те бива за нищо друго.

— И аз така мислех, но открих, че има нещо друго, което мога да върша — провлачено отвърна той. — Мога да бъда съпруг на дъщеря ви. Работата, която ще заема цялото ми време, ще бъде да я предпазвам от неприятности.

Каза го, за да я ядоса. Тя го бе вбесила, мислейки си, че може да го купи. И успя. Тя пронизително завика:

— Стой по-далеч от моята дъщеря или ще…

Не довърши предупреждението си.

— Не мога да се сетя за друг, който да е по-бърз стрелец от мен, а вие? — усмихна й се Ейнджъл.

Тя се обърна на пети и си тръгна без да го удостоява с отговор.

— Мисис Стюарт? — извика след нея Ейнджъл.

Тя не спря.

— Кажете на Каси, че скоро ще дойда да я видя.

— Само да стъпиш върху моята…

— Да, знам, лично ще ме застреляте. Хората често ми го казват. — Последното измърмори на себе си, тъй като тя вече си бе отишла.

Майка й закъсняваше. Докато Катрин беше в банката, Каси направи няколко покупки и отиде до гарата, за да провери дали са пристигнали роклите от мадам Сесилия. Двете обядваха в един от реномираните ресторанти в Шайен, а след това се разделиха, за да довършат задачите си.

Каси нямаше нищо против да я чака в двуколката, но днешният следобед бе мрачен, а надвисналото сиво небе я потискаше. Надяваше се снегът да се забави с още ден или два, поне докато мине сватбата на Колт.

Остана страшно изненадана, когато онзи ден той пристигна в ранчото, за да им представи своята херцогиня. Не очакваше подобно посещение, но бе доволна, тъй като имаше възможност да спомене на Колт, че Ейнджъл е в Сейнт Луис. Надяваше се, че той може би знае адреса му, за да го покани за сватбата, но Колт изглежда не отгатна тайното й желание, а и тя не събра достатъчно смелост да му го каже направо.

Опита се да поговори с него за Ейнджъл, докато майка й не бе в стаята, но той постоянно сменяше темата. Всъщност, като се замислеше затова, Колт най-вече се интересуваше дали е намерила някой, който да се нуждае от специалните й умения да „оправя“ нещата.

— Смятам, че трябва веднага да отидем в кантората на мистър Торили, а ако не е там, да го потърсим — заяви Катрин, докато се качваше в двуколката. Появата й бе толкова внезапна, че дъщеря й се стресна. — Той е мой адвокат от години. Сигурно ще може да направи чудеса и да изпрати на Ейнджъл още днес документите за развода.

— Още не мога да подам документи за развод, мамо — възрази й Каси и допълни: — Ами бебето?

— По дяволите, забравих! Е, веднага щом се уверим…

— Какво искаш да кажеш с това „още днес“. Ейнджъл върнал ли се е? Видя ли го?

Катрин въздъхна, хвана поводите и подкара надолу по улицата.

— Видях го — процеди през зъби. Сърцето на Каси прескочи един удар.

— Говори ли с него?

— Не си заслужава да се споменава — уклончиво отвърна майка й, без да отделя поглед от пътя — ясен знак, че не възнамеряваше да казва нищо повече.

Каси се намръщи замислено. Може би не си заслужаваше да се споменава, но явно нещо бе разстроило майка й, щом като отново започна да настоява за развода. Каси се питаше дали да не й заяви направо, че нямаше да се развежда, независимо дали има бебе, или не. Не, подобни неприятни новини можеха да почакат.

Първо трябваше да ги съобщи на Ейнджъл, а това също нямаше да бъде приятно изживяване. Разбира се, не мислеше да му го казва, докато не се увереше за бебето. Това щеше дай даде още една седмица, за да измисли как да му съобщи, че нямаше да си получи свободата.

Почти излизаха от града, когато Каси забеляза един мъж, застанал пред най-долнопробните салони в Шайен. С него имаше още двама мъже. Каси се втренчи, разтри очи и отново впери поглед в мъжа. Не можеше да повярва на очите си.

— Виждам призрак, мамо.

Катрин се обърна, но не видя нищо необичайно.

— Призраци не съществуват — твърдо заяви тя.

— Но онзи мъж там, високият — с треперещ глас промълви дъщеря й — е мъртъв. Ейнджъл го уби в Тексас. Аз също стрелях в него.