Тамара Лий - Войнствена любима

— Лиз-Ан — извика той и отдръпна ръката си, — стой мирно!

Притисна я още по-силно до себе си, като я държеше точно под гърдите. В отговор, тя го ритна силно по пищяла. Той изруга и преметна крак върху бедрото й. Това обаче не беше в негова полза, защото увеличи възбудата му. Тялото й се гърчеше под неговото.

— Ако продължаваш да правиш тези движения — изсъска той, — ще ме принудиш да наруша клетвата си.

Думите му се оказаха достатъчни — тя притихна. И тогава ясно усети онази част от неговата анатомия, която беше притисната в хълбоците й. Не вярваше, че той ще удържи думата си. Дрехите му може и да бяха хубави, но той си оставаше същият злодей, какъвто беше и преди четири години. Негодник, който палеше, изнасилваше и убиваше.

— Не мога да дишам! — запротестира тя и изви тяло, за да го отдалечи от неговото.

— Отпусни се и тогава няма да те държа така здраво — отговори той.

Тя изръмжа нещо, но се опита да намали напрежението на крайниците си, опита се да прогони неудобното чувство, което силното му мускулесто тяло, притиснато в нейното, пораждаше. Както беше обещал, той намали силата на прегръдката си. Тя потрепери — не от студ, а от пораждащото се желание. Какво ли й става? Та нали това беше нейният враг?! Да, умът й го разпознаваше като такъв, но не и тялото й, което безсрамно реагираше на докосването му. За неин ужас, нова тръпка я прониза от петите до върха на главата.

— Студено ли ти е? — попита той и прокара длан по настръхналата кожа на ръката й.

Напрегната, тя дръпна ръката си.

— Не, топло ми е, благодаря. Дори прекалено.

Тялото й отново издайнически потръпна. Рейналф смръщи вежди в мрака. Щом не й беше студено… Разбра и се усмихна.

И двамата лежаха, напълно будни. Часовете се нижеха и изглеждаха безкрайни. Рейналф беше изпълнен с желание, а Лиз-Ан — с различни чувства. Най-после сънят победи страха и тя заспа. А Рейналф, като почувства, че тя вече не изпитва напрежение, също се отпусна и затвори очи.

Едва се беше зазорило, когато Лиз-Ан отвори очи и се огледа. Още беше замаяна от съня, а в стаята беше полутъмно. Тя промърмори нещо неясно и притисна лице в топлата, твърда възглавница. Беше й удобно и приятно. Нещо я погъделичка по носа. Тя вдигна ръка, за да го отстрани. Пръстите й напипаха нещо меко и космато. Тя смръщи вежди, отвори очи и видя лицето на Рейналф, наведено над нея. Разбра, че неговите гърди са й служили за възглавница, но не реагира остро, защото още й се спеше. Обърна глава и се изчерви, като видя, че левият й крак е пъхнат между неговите, че хълбоците й са притиснати в неговите, че ръцете му собственически я прегръщат през кръста. Преглътна нервно, втренчила поглед в голите му гърди: бяха широки, кожата му имаше златист цвят и под нея играеха гъвкави мускули. Пръстите я заболяха от желанието да го докосне. Тя сви длани в юмруци и започна да изучава лицето му. Острите му черти бяха по-нежни сега, когато сънят ги докосваше, устните му бяха пълни и чувствени, зъбите — равни и бели. Не можеше да отдели поглед от устата му. В паметта й изплува нещо, което я накара да смръщи вежди. То така и не придоби ясни форми, преди да изчезне. И тогава, изведнъж, разбра, че той беше удържал думата си. Беше я държал в прегръдките си цяла нощ, но само за да се увери, че няма да му избяга. Не беше я изнасилил. Защо? Врагът, когото добре познаваше, нямаше да изпитва разкаяние, ако престъпеше клетвата си. Дали наистина се беше променил? Каква сила би могла да го отклони от пътеката на злото? Продължаваше да се взира в лицето, което сега не й се струваше така познато като преди четири години, а той обърна глава, като че ли за да й разреши да огледа и ясно очертания му профил. В същото време премести ръката си по-надолу и я остави да си почива върху корема й. Тя видя в това шанс да се освободи. Изправи се бавно до седнало положение и ръката му падна върху завивките. Лиз-Ан сдържа дъха си и издърпа крака си, но не успя да стане от леглото. Той я усети и с бързо движение легна върху нея. Тялото му я натисна неумолимо надолу. Черните му очи ядосано проблясваха.

— Искаш да отидеш някъде ли? — бавно провлачи думите той. Гласът му все още беше дрезгав от съня.

Тя постави длани на гърдите му и безуспешно се опита да го отблъсне.

— Махни се от мен! — заповяда му.

Той хвана китките й и я принуди да изпъне ръце над главата си.

— Първо ме целуни!

— Ти се закле, че няма да ме насилваш — напомни му тя. Гласът й се извиси, защото я обзе паника.