Пол Ливайн - Убий всички адвокати

— Аз съм виновен за нещастието ти — продължи Кригър. — Никога не съм се бавил толкова на дока.

— Защото е трябвало да идеш до магазина да купиш цимент, така ли? Свършил се е, след като си убил момичето от Редлендс?

— Винаги потеглям с нова торба. — Кригър ръчна кофата с върха на лопатата. — Първо правило: не оставяй доказателства.

— Пусни Мария. Както каза, мене няма да ме има, за да ме тормозиш. Защо ще измъчваш Боби?

— Вече е късно. Момичето може да ме разпознае. Или пък мислиш, че толкова ще й хареса предстоящата ни среща, че никога няма да свидетелства? Може даже да започне да се промъква в моята къща, вместо в твоята?

— Гадно извратено копеле!

Кригър отново се разсмя. Извади ножа от ножницата, коленичи и заби острието във втвърдяващия се цимент. Стив спря да мърда крака.

— Бързо стяга — каза Кригър доволно. — Ще си готов до няколко минути. Да не вземеш да избягаш, адвокате.

Покатери се по стълбата на мостика, вдигна бинокъла и огледа хоризонта. Не искаше някой минаващ товарен кораб да го види как хвърля човек зад борда.

Стив започна да шава още по-усилено. Циментът се втвърдяваше, отгоре краката му бяха хванати в масивен блок. Но все пак беше попречил да се втвърди по краищата и отдолу. Ако се заклещеше в кофата, с него беше свършено. Но ако успееше да извади краката си, имаше шанс.

Помъчи се да състави план, но подсъзнанието му пречеше. Мъртвата тежест на вината го притискаше по-силно от цимента. Беше изоставил Мария. И не само нея.

„Прецаках всичко“.

Пяна пръсна от планширите и лицето го засмъдя, „Предадох всички ви“.

Боби щеше да расте без него. Виктория щеше да си намери друг мъж. Дори баща му щеше да го преживее тежко. Гърлото му се сви.

„Боже, плача ли?“

Не можеше да разбере. Сълзите бяха същите на вкус като морето.

След няколко минути небето почерня още повече — минаваха през вихрушка. Вълните ревяха. На мостика Кригър затвори дроселите. Стив усети как намаляват скоростта. Сега яхтата беше оставена на милостта на вълните, кандилкаше се ту на една страна, ту на друга.

Кригър се спусна по стълбата и се обърна към кокпита, чевръст като опитен моряк.

— Има голямо петно саргасови водорасли точно пред нас — каза доволно. — Обзалагам се, че наоколо се навъртат и чудни акулки, които си търсят обяд.

— Давай да приключваме.

— Както кажеш.

Наведе се и заби ножа в цимента. Стив го погледна. Извита дръжка, лесен за хващане. Титаново острие, може би десетина сантиметра, назъбено от едната страна и остро като бръснач от другата. Можеше да срежеш кокал с него.

Кригър се изправи и го погледна.

— Време е да си вземем сбогом, Соломон. — В гласа му имаше нотка на съжаление, сякаш щеше да му липсва стар приятел.

Стив се съсредоточи върху краката си. Не знаеше колко тежък е циментът. Нямаше значение. Имаше здрави мускули все пак.

Кригър погледна надолу и плъзна ножа в ножницата. Докато го правеше, Стив вдигна крака, високо и силно. Измъкнаха се от кофата с удивителна бързина.

Кофата издрънча на палубата. Назъбената буца цимент около глезените на Стив улучи Кригър право в челото. Стив чу удара, видя как Кригър полита назад и пада. Ножът излетя към кърмата.

Стив се напъна и се опита да скочи и да го хване, но беше като в чувал, а и яхтата се клатеше. Той падна и се плъзна по мократа палуба.

Кригър се изправи на едно коляно и разтърси глава. След секунда скочи на крака. Олюляваше се, но не падаше. От челото му висеше широко парче кожа, кръв струеше в очите му. Опита се да ги избърше с ръце. „Би трябвало да е в несвяст — помисли си Стив, — а я го виж! Ранен бик, който се готви за нападение“.

— Ще те убия, Соломон — изръмжа психиатърът. — Ще убия всички адвокати.

Олюля се към кърмата. Коленете му сякаш всеки момент щяха да се подгънат. Къде отиваше?

„Ножът!“

Стив го видя точно до една от дупките за оттичане на водата. Не можеше да се изправи. Нямаше начин да стигне дотам.

Кригър се наведе, вдигна ножа и се обърна. Опита се да избърше реката от кръв по лицето си с опакото на ръката. Първо с едната, после с другата. Но не се получи.

„Той не може да вижда, аз не мога да стана“.

Но Кригър явно виждаше достатъчно, защото тръгна към него. Размахваше ножа. Ръкомахаше диво. Кръвта от челото му пръскаше навсякъде.

Стив се издърпа назад по задник. Голяма пенеста вълна заля палубата. Кригър устоя на напора й, нагазил до колене във вода, после продължи напред. Размахваше ножа като коса.