Пол Ливайн - Убий всички адвокати

Магазин? Нямаше никакъв смисъл, но нямаше и време за мислене. Кригър щеше да се върне. Стив потупа момичето по рамото.

— Мария, трябва да те измъкнем оттук. Качвам се горе да взема нож. Стой, кротко, нали?

Тя кимна.

Стив се покатери по стълбата, провря се през люка и направи една крачка, преди да го порази гърмът. Главата му отхвръкна назад. Видя болката вътре в мозъка си, електрическа искра изскочи зад очите му. После светът потъна в тишина и мрак.

Имаше усещането, че са го свестили, като са го напъхали под леден душ.

„Но не може да съм буден. Не виждам нищо“.

Усети движение. На една страна, после на друга, нагоре и надолу. И звук. Глух рев.

„Добре, яхтата се движи, това са дизеловите двигатели“.

Усети как вятърът брули лицето му, разбра, че е на открито, в кокпита, със затворени очи. Лицето му бе като начукана пържола, солените пръски не облекчаваха болката.

„Защо не мога да си движа ръцете?“

Пердашеше проливен студен дъжд, милиони смразяващи иглички. Толкова силен беше, че свистеше във въздуха и тропаше по палубата.

Усети как яхтата се надига и после се плъзга надолу.

„Супер! Вързан, замаян и ще ме хване и морска болест накрая!“

Пулсиращата болка в главата му сякаш се надпреварваше с рева на двигателите. Яхтата се движеше бързо. В открити води. В океана, не в залива. Можеше да отгатне по вълните, макар и да не виждаше нищо.

Устата му беше пресъхнала. Облиза устните си, усети вкуса на кръв. Яхтата подскочи на поредната вълна.

„Защо не виждам нищо? Аха, очите ми са затворени“.

Помъчи се да ги отвори. Май щеше да му трябва лост. Бяха се подули. Можеше да ги отвори с пръсти, но имаше един проблем. Ръцете му явно бяха вързани зад гърба.

Съсредоточи се върху дясното си око и се напъна да го отвори. Клепачът започна бавно да се вдига, като венециански щори, дърпани с конец. Размърда език да провери какво е положението в устата му. Беше си прехапал устната до кръв. Изплю парченце от зъб.

Дъждът се усили, порой от кинжали. Зъбите му тракаха. Никога през живота си не беше мръзнал така.

— Как си, Соломон?

Гласът на Кригър. Окото се отвори достатъчно, за да види лицето му, дъждът валеше по голите му гърди. Яхтата явно беше на автопилот. Ако им излезеше късметът, можеше да се ударят в някой айсберг. Ако ли не, да заседнат на Бимините.

— Къде е Мария?

— Топла и хрупкава в капитанската каюта. Ще бъде употребена по предназначение, след като се отърва от теб.

— Копеле!

— Само толкова ли можеш, Соломон?

Стив успя да отвори и двете си очи. Съвсем мъничко.

— Гнусно копеле!

Чувстваше се така, сякаш някой го е цапнал по лицето с бейзболна бухалка. Сега видя, че е било лопата. Кригър се подпираше на градинската лопата, която беше видял в багажното отделение.

— Малко си понасинен, но няма да живееш достатъчно дълго, за да се видиш — отвърна Кригър. — Както без съмнение си се досетил, това е последното ти плаване.

Зрението на Стив се проясни и той видя, че Кригър е с гащи за сърф, гол до кръста и бос. Изглеждаше огромен, с широки рамене и огромен гръден кош. На единия си глезен носеше водолазен нож.

„Нещо странно става с краката ми. Не мога да си движа пръстите. Какво има?“

Погледна надолу. Стъпалата му бяха в една от алуминиевите кофи, които беше видял, краката му бяха потънали до прасците в студена кал.

„Не. Не е кал. Мокър цимент“.

— Какви са тия тъпотии, Кригър?

— Не искаме главата ти да изскочи на плажа на Пета и да изплаши туристите, нали, Соломон?

— Прекалил си със „Семейство Сопрано“.

Стив размърда крака, достатъчно, за да ги вдигне от дъното на кофата, но не достатъчно, та на повърхността да се появят пукнатини. Циментът се втвърдяваше бързо.

— Може да успеем да се разберем, Кригър.

— Ха! Мошеникът иска да уреди делото. Какво предлагаш, адвокате?

— Ще ти помогна. Невинен поради невменяемост.

Кригър избухна в гръмогласен смях.

— Имам по-добра сделка. Невинен, защото не са го хванали.

— Ченгетата знаят, че съм по петите ти. Ти ще си единственият заподозрян.

— Заподозрян в какво? Няма да има труп, Соломон. Ще решат, че или си забегнал в Южна Америка, за да се отървеш от правните си проблеми, или си се самоубил. — Поклати глава почти тъжно. — Не така го бях намислил. Ти трябваше да останеш здрав и невредим. Как иначе ще изстрадаш мъчението да видиш как племенникът ти минава през ада?

Стив се съсредоточи да движи краката си непрекъснато. В мокрия цимент се появи малка цепнатина. Проливният дъжд също помагаше. Ако успееше да попречи на цимента да стегне краката му, щеше да има някакъв шанс…