Пол Ливайн - Убий всички адвокати

Или пък на библейски пророк. Държеше Стария завет с кожена подвързия в едната ръка и чаша в другата.

— Савската царица — продължи да нарежда Хърбърт С провлечения си южняшки акцент — чула за славата на Соломон и дошла да го изпита с трудни въпроси.

— Карай направо към секса — прекъсна го Боби. — Когато Соломон го турил на Шеба и на всичките си наложници.

Хърбърт отпи глътка уиски.

— Когато му дойде времето, момче.

— Какво става, тате?

— Уча Робърт на Светото писание. — Хърбърт прелисти на следваща страница. — Савската царица принесла в дар на Соломон злато, подправки и…

— На библейски език „подправки“ значи „чукане“ — ухили се Боби на Стив. — Дядо ми каза.

— Дядо ти е истински учител по Талмуда.

Боби продължи развълнувано:

— В Първа книга на царете се казва, че Соломон дал на Савската царица „всичко, което си пожелаела“. Схващаш ли, вуйчо Стив?

— Мога да си представя.

— Знаеш ли, че цар Соломон имал седемстотин жени и триста наложници?

— Нищо чудно, че е искал да се махне от къщи и е тръгнал да завладява Месопотамия. — Стив се обърна към баща си, който тъкмо си наливаше уиски върху леда. — Татко, защо пълниш главата на Боби с тези глупости?

— Корените ни не са глупости. — Хърбърт шумно сръбна от чашата си и се обърна към внука си. — Робърт, предците ни са били воини от двора на цар Соломон. Ние сме преки потомци на Негово величество най-големия мъдрец.

— За Бога, татко! — изпъшка Стив.

— Не произнасяй напразно името Господне в мое присъствие!

— А кепето за какво ти е? Да ти скрие плешивото теме ли?

— Ще се моля за теб, Стивън. Превърнал си се във филистимец.

— А ти си изперкал. Да се правиш на ортодоксален на твоята възраст е доста странно.

Хърбърт поклати глава.

— Не мога да повярвам, че синът ми е неверник, а дъщеря ми — курва.

— Хей, татко! Карай по-кротко с тази част пред Боби.

— Що? Какво толкова? Мислиш ли, че момчето не знае, че майка му е наркоманка и никаквица?

— Татко, стига толкова. — Не че не беше вярно, но такива работи не се говорят пред деца.

— Няма нищо, вуйчо Стив. — Боби си играеше с една летва и се правеше, че не му пука. Но Стив познаваше този поглед. Безизразна, неутрална маска. Така момчето криеше болката си. Какви го бяха прихванали баща му? Не си ли даваше сметка колко чувствителен е Боби? Вероятно не. Когато Стив беше малък, баща му се държеше също толкова грубо и с него. Нима не го беше нарекъл „лигльо“, когато кубинците го бяха пребили в училище и му бяха взели парите за обяд?

Без да вдигне поглед, Боби каза:

— Онзи ден в кафето едно дете ме попита какви са родителите ми.

Стив сдържа дъха си. Децата често бяха наистина жестоки. Малки хищници, които се нахвърляха върху всеки, който е по-различен.

— Казах им, че не познавам баща си, а майка ми е в затвора — продължи Боби.

— Много ли те тормозиха за това?

Боби поклати глава.

— Решиха, че е много яко. Мануел каза, че и на него му се искало да не познава стареца си. Джейсън ме помита дали ходя в затвора на свиждане на майка ми.

Момчето спря. Това бе неговият начин да попита Стив защо никога не са ходили до затвора в Хоумстед. Трудно му беше да разбере копнежа на племенника си. Джанис го беше изоставила и изтормозила. Беше го заключвала в една кучешка колиба, беше го оставила да гладува, докато ходеше да се друса. И какво излизаше, че на Боби… му липсва? Стив реши да си замълчи. И без това какво можеше да каже?

„Ако посетиш майка си в затвора, кошмарите ще започнат пак, хлапе“.

Не, по-добре беше да не отваря темата за Джанис Соломон — наркоманка, скитница и напълно безполезна майка.

— Ако синът ми не ще да дойде на Шабат — заяви Хърбърт, — може внук ми да го направи.

— Трябва да уча — отвърна Боби.

— В петък вечерта? Трябва да се молиш и да гониш фусти. Може да се молиш да хванеш някоя.

— Татко, какво ти става, по дяволите! Не си ходил в синагогата от трийсет години.

— Глупости говориш! Докато бях адвокат, ходех на всички празници.

— Вярно. Раздаваше визитни картички на Йом Кипур. Сега какво си намислил?

— Нали знаеш, че моят дядо е бил певец в синагогата?

Стив слушаше тази история, откакто се помнеше. Хърбърт твърдеше, че е проследил родословното им дърво почти три века назад. Йезекил Соломон бил сред първите заселници, дошли в Савана през трийсетте години на 18 век. Родът Соломонов се разраствал и замогвал и след поколения се разпрострял към Атланта, Бирмингам и Чарлстън. Според Хърбърт, който се беше усъвършенствал в традицията на преувеличаването, характерна за адвокатите, мошениците и южняците, клонът, който тръгвал от Йезекил, родил фермери, тъкачи, зидари и мелничари. Дори и по някой равин и певец в синагогата. Да не споменаваме за борсовия измамник и спеца по залагания, който влязъл в затвора, задето уредил Колежанското футболно първенство през 40-те години на 20 век.