Пол Ливайн - Убий всички адвокати

Виктория повдигна рамене и той продължи:

— Тримата: Кригър, Бишиърс и приятелката му, взели под наем яхта, за да ловят марлини. Два дни не спрели да пият, а всичко, което знаели за рибата, били научили в „Червения рак“, но някак си гаджето на Бишиърс успяло да закачи един марлин. Не бил голям, но петдесет кила имал. Капитанът бил на мостика, а Кригър и Бишиърс, също като Абът и Костело, се опитвали да извадят рибата. Кригър размахвал канджата, а Бишиърс се бил надвесил през борда, и значи рибата се озовала в кокпита, а Бишиърс във водата.

— Паднал е през борда, така ли? Извадили го, нали?

— Гаджето му хвърля спасително въже, но той не може да го стигне. Гълта вода и започва да се паникьосва. Кригър се навежда през борда и му протяга канджата, за да се хване. Но яхтата се клати, Бишиърс се лашка и се нахендря на канджата. Капитанът се опитва да върти руля, но загубват Бишиърс от поглед, а после витлото го повлича и го нарязва на суши.

— Боже Господи! Не искаш да кажеш, че Кригър го е убил нарочно, нали? Няма доказателства, нали така?

— Колкото и за Нанси Лем.

— Какво значи това?

— През цялото време Бишиърс се подигравал на Кригър за някакъв реферат, който бил написал: твърдял, че Кригър е фалшифицирал изследванията си, за да оправдае заключенията си относно еволюционната психология. Кригър вярвал, че убийството е естествено следствие от това, че сме човешки същества, че еволюцията отсява тези, които убиват съперниците си.

— Оцеляването на убийците.

— Именно. Кригър пишел, че убийството е програмирано в нашата ДНК, а не е ненормално поведение. Правил изследвания сред първокурсниците и измервал склонността им към насилие. Бишиърс го бъзикал и го наричал измамник. Кригър го предупредил да спре, но той се настървил още повече.

Слънцето беше ниско над хоризонта и блестеше право срещу тях. Виктория смъкна очилата на очите си.

— Модел на поведение — каза тихо, сякаш мислеше на глас. — Бишиърс и Лем. И двамата са заплашвали Кригър. И двамата имат рана на главата и падат във водата. И двамата умират. И двата пъти изглежда като нещастен случай. Подобни факти според Правилото на Уилямс.

— Точно така Пинчър успя да включи историята на Бишиърс като доказателство и да провали защитата ми.

— Пинчър обикновено е доста мързелив. Учудвам се, че е открил тази отдавнашна случка.

— Не я откри.

— Тогава как е разбрал за екскурзията и за смъртта на момчето?

— Аз му казах.

— Невъзможно!

— Казах му, Вик. Дадох му доказателството, което му трябваше, за да осъди клиента ми.

Долната устна на Виктория потрепна. После тя тръсна глава, сякаш се опитваше да се отърве от спомена за чутото току-що.

— Нарушил си клетвата си?

— Имах основателна причина.

— Основателна причина за такова нещо не съществува — отвърна Виктория рязко.

Виктория се опита да осмисли това, което току-що бе чула. На метри от нея студенти, застанали на четири крака и с мистрии и четчици в ръце, търсеха археологически находки из разкопките.

Не можеше да повярва в това, което й беше казал. Стив никога не се скатаваше и не прекарваше клиент. В съда винаги се бореше здраво, понякога дори нечестно. Неведнъж беше прекарвал нощта зад решетките за неуважение на съда.

„Адвокат, който се страхува от затвора, е като хирург, който го е страх от кръв“.

Каза й го в деня на първата им среща. Тогава бяха затворени в две съседни килии. Беше я провокирал в съдебната зала. Тя загуби самообладание и ги тикнаха и двамата на топло за обида на съда. Бяха продължили да се обиждат и иззад решетките. Стив се надсмиваше над праволинейността й, тя го заяде за етиката му, или по-скоро за липсата на такава.

— Ти се подиграваш със закона!

— Имам си мои закони. Соломонови.

Знаеше, че е готов на всичко, за да спечели. Но да наруши закона, за да загуби? Това беше нещо ново. И вероятно дори още по-стряскащо, защото опираше до същината на адвокатската клетва. Всеки адвокат трябваше ревностно да защитава — а не да предава — клиента си.

— Стига, Стив. Не би предоставил уличаващи доказателства на обвинението.

— Напротив, предоставих.

— Защо?

— Кригър ме излъга и аз го хванах.

— Тогава е трябвало да се оттеглиш от делото.

— За да излъже следващия си адвокат и да се измъкне безнаказано? Както сама каза, без доказателства за предишния смъртен случай обвинението щеше да се пропука.