Пол Ливайн - Убий всички адвокати

— Лошо.

— Казваше се Нанси Лем. Кригър не само я беше съблазнил, но й даваше купища хапчета, предписваше й тонове антидепресанти и успокоителни. Скарали се и тя заплашила да подаде оплакване пред Комисията за лекарска етика и да му отнеме разрешителното.

— Май обвинението е разполагало с мотив. Убива я. За да мълчи.

— Това се опитваше да убеди и Пинчър съдебните заседатели, но помисли си, Вик. Ако Кригър е искал да я убие, щял ли е да го направи в собствения си дом, в горещата вода, с неговите хапчета в кръвоносната й система?

— Ако престъпниците бяха умни, за нас нямаше да има работа.

— Кригър е с гениален коефициент на интелигентност. Ако е искал да убие Нанси Лем, е щял да го направи много по-чисто.

— Освен ако не е откачил.

— Той не се поддава на гнева си. Умен и пресметлив човек, който по някаква случайност се натъква на удавена жена, натъпкана с барбитурати и алкохол, в собственото си джакузи.

— Някакви следи от наранявания?

— Отличен въпрос, госпожице адвокат. Дълбока разкъсна рана на черепа. Теорията на Пинчър беше, че Кригър я е ударил с нещо и после я е хвърлил във водата. Кригър ми каза, че бил в къщата и правел дайкири. Когато излязъл, я намерил мъртва. Моята теория беше, че се е натряскала, подхлъзнала се е на мокрите плочки, ударила си е главата в ръба и е паднала във водата.

— Доста увъртяно.

— Имах вещо лице, което потвърди версията ми. Каза, че е в рамките на разумната възможност. Пуснахме и анимирана възстановка, изглеждаше доста убедително.

— Значи си пробутал варианта за подхлъзването и падането, без дори да се изчервиш?

— Никога не се изчервявам.

— Така е. Дори когато твърдиш, че клиентката ти не бива да връща годежен пръстен, който е приела, докато е била… как точно го формулира?

— „Временно възпрепятствана за сключване на брак“.

— Абсолютно. Казано по соломоновски вместо „вече омъжена“.

Минаха покрай хотел „Шератон“ и наближиха моста към Брикуел Кий, някога незастроен остров, а сега бетонна джунгла от небостъргачи с тук-таме някое дърво освен цветята по балконите. Як гол до кръста бегач за здраве със слушалки на айпод в ушите мина тежко покрай тях.

— Какво каза съдебният лекар за раната на главата? — попита Виктория.

— Нищо конкретно. Можело да е причинена от съприкосновение с ръба на ваната или нещо друго с объл край.

— Като например?

— Прът за почистване на басейна.

— Изследваха ли го, сравниха ли белезите?

— Не можаха. Нямаше го. Така и не го откриха.

— О, колко удобно!

— Да, Пинчър се пеняви доста за това. Опита се да убеди съдебните заседатели, че Кригър е ударил жената с пръта и го е изхвърлил, преди да набере 911.

Наближиха малкия парк, разположен на мястото, където река Маями се вливаше в Бискайския залив. От другата страна беше Маями Съркъл, археологическа забележителност, датираща отпреди две хиляди години. Много преди Брикуел Авеню да се насели с адвокати, инвеститори и дипломирани счетоводители, покрай залива се простирала гъста гора, а навътре дива прерия и но бреговете на реката лагерували индианци, готвели улова си на жар и дълбаели рисунки по скалите.

— Знаеш какво направиха съдебните заседатели — каза Стив. — Оневиниха го за предумишлено и го осъдиха за непредумишлено убийство.

— Проклятието на по-малкото престъпление.

— Точно така. Страхлива компромисна присъда. Трябваше или да го осъдят за предумишлено убийство, или да го оправдаят. Но забрави това за миг, Вик. Сега ти си съдебните заседатели. Каква е твоята присъда?

— Само не си мисли, че съм прекалено критична — започна тя. Типичен женски начин да смекчи каквото там следваше, да обуе критиката си в думи, меки като домашни пантофи. — Изненадана съм, че съдебните заседатели не са го оправдали. Без оръжието, с което е извършено убийството, без разумно алтернативно обяснение за раната на главата твоят човек е трябвало да си тръгне свободен.

— Точно това си мислех, че ще кажеш. Но въпросът ми не беше честен. Пропуснах да ти кажа нещо.

— Нещо уличаващо?

— Ти прецени. Да се върнем почти двайсет години назад. Кригър току-що е завършил медицина в Шандс. За да го отпразнуват, предприема съботно-неделна екскурзия до Исламорада с двама колеги. По-точно с най-добрия си приятел Джим Бишиърс. Плюс приятелката на Бишиърс.

Виктория изглеждаше озадачена.

— Какво общо има тази екскурзия с мъртвата жена двайсет години по-късно?

— Както винаги казвам на съдебните заседатели, моля, изчакайте, докато изложа всички факти, преди да си правите заключения.