Пол Ливайн - Убий всички адвокати

— Това е лудост!

— Слушай го как си чеше езика. Той обича да говори. А с кого може да си поговори за тези хора? С теб, синко. В главата му ти си единственият, който би го разбрал.

— Не искам да говоря с него. Искам да ми се разкара от главата.

— Хубаво, върви и му го кажи. Ами ако той не пожелае?

— Тогава ще го сразя. Не знам как, но ще го направя.

— Трябва много да внимаваш.

— Според теб е по-добре да не предприемам нищо и да го оставя да ме клевети?

— Казвам само, че можеш да разчиташ на мен, ако решиш да го погнеш. Това копеле не е товар за едно магаре.

Боби наряза мангото, като внимателно издълба сърцевината, както го беше учил вуйчо Стив. Чуваше как двамата с дядо му си говорят на двора. Във фермата, където майка му го държеше заключен в тъмната барака, слухът му се беше изострил. Нощно време слушаше койотите, които пееха песните си, докато не почнеше да ги различава. Можеше да чуе как конете пристъпват в конюшнята, как търкат задниците си в стената. Почти усещаше топлия им дъх, когато пръхтяха и цвилеха. През деня чуваше камионите, тряскането на вратите, ругатните на шофьорите. Когато го пускаха да работи на полето, слушаше чуруликането на птиците и жуженето на пчелите.

Обичаше да е навън, макар че мъжете го биеха, че не работи здраво. Мъжете миришеха странно, брадите им бяха гнусни и сплъстени. Жените се трудеха в зеленчуковата градина, мазните им коси падаха в очите им.

Мама казваше, че отглеждали органични зеленчуци, по Боби виждаше варели с инсектициди и чували изкуствена тор. И знаеше, че кичестите зелени растения си марихуана. В безлунните нощи чуваше как спират камиони, как мъжете ръмжат, докато товарят балите, как ругаят луната и подвикват след жените, как пушките пръсват на парчета празните бутилки от алкохол.

Сега чу как вуйчо Стив разказа на дядо му за някакъв психиатър, Кригър. Вуйчо Стив беше притеснен, което беше странно. Той непрекъснато си навличаше неприятности, но това никога не го тревожеше особено. Но сега беше различно. Беше ли уплашен?

Боби пусна резенчетата манго в миксера заедно с нарязания банан, шепа лед и две лъжици протеини на прах. Искаше да надебелее, за да не прилича на жив скелет, но не се получаваше. Въпреки фрапетата, сандвичите с шунка и всичкия сладолед с шамфъстък, който можеше да изяде, тялото му си оставаше само кожа и кости. Когато пусна миксера, престана да чува какво си говорят двамата вън. За майка му ли ставаше дума?

„Вуйчо Стив не разбира. Мисли, че само защото мама ме разболя, не искам да я видя. Но тя все още си е мама“.

Имаше нещо, което трябваше да каже на вуйчо Стив, но не знаеше как. Майка му се беше обадила вчера. Разплака се по телефона, той също. Каза, че го обича и че съжалява за всичко, и че напълно се е променила.

— Нов човек съм, Боби. Чист и трезвен.

— Супер, мамо!

— Никога повече няма да почна пак. Имам нова цел. Пътеводна светлина.

— Каква, мамо?

— Открих Исус. Приех Исус Христос в сърцето си.

„Чакай само дядо да те чуе“, помисли си Боби.

Но не това искаше да каже Боби на вуйчо Стив. Трябваше да му каже за последните думи на мама.

— Ще дойда да те взема, Боби, скъпи. Отново ще стана твоя майка.

Погледът на Виктория несъзнателно попадна право между краката на Кралицата.

— Може би това трябва да почака, майко.

— Глупости. Твой дълг е да разсееш непоносимата ми скука. — Гола от кръста надолу, Айрини Лорд лежете по гръб с ръце под задника и вдигнати, широко разкрачени крака. — Бендита, нали ще побързаш, скъпа?

— Ще съм бърза, за да може любовникът ти да е бавен — обеща Бендита с плътен бразилски акцент. Беше млада, с канелена кожа и пламтящо червено червило. Носеше розови найлонови шорти, изрязан потник до под бюста и велурени ботуши до коленете.

Намираха се в отделно сепаре на козметичен салон „Рио“ в Бал Харбър за месечната коламаска на Кралицата. Виктория вече съжаляваше, че е дошла, но отчаяно се нуждаеше от съвет.

„Дали да се събера със Стив? Защо мисълта само за Стив, и то по цял ден, ме ужасява толкова?“

Не беше споделила страховете си с него. И как би могла? Преместването беше нейна идея. Разбира се, ако Стив беше по-чувствителен към нюансите в настроението й, щеше да долови колебанието й. Вместо това го попита: „Абсолютно сигурен ли си, че си готов за това?“

Той бързо каза „да“, без да си даде сметка, че въпросът изразява собствените й съмнения. Типичен лишен от слух мъж.