Арнет Лем - Нишките на съдбата

— Насам идват английски войници. — Понижи глас. — Робърт Харпър е с тях.

Сюизън се вцепени от ужас.

— Мили Боже — промълви тя.

— Не се притеснявай, любов моя, няма какво да крием.

Дъндас се приближи до тях.

— Ако питате мен, това са група английски войници, изгубили пътя си в снега.

— Тогава им го покажи — провикна се някой от тълпата. — Да вървят в Уелс!

Дворът се огласи от гръмогласен смях.

Майлс сграбчи Лаклан за ръката.

— Колко са?

От плитките на Маккензи се стичаха капчици разтопен сняг. В очите му блесна типичната за планинците гордост.

— Не знам. Идват по пътя за Инвърнес, видях ги край завоя при Камерон маунт. Преброих двайсет от тях, преди да забележа Робърт Харпър — отвърна с отвращение той. — Сигурен съм, че са повече, но не останах да ги броя.

Майлс се бореше с нарастващата си тревога.

— Ще дойдеш ли с мен, Маккензи?

— Да, но ще имам нужда от отпочинал кон.

Майлс нареди на Макаду да оседлае два жребеца.

— Не! — възкликна съпругата му. — Ще повикаме стрелците и ще поставим хора по бойниците.

И погледна нервно към Дъндас.

— Сюизън — стисна раменете й Майлс. — Успокой се. Няма да откриваме огън срещу тях. Двамата с Лаклан ще отидем да видим какво искат.

Очите й се разшириха от страх, сграбчи мъжа си за палтото.

— Не можеш да им се довериш, Майлс, те са англичани. Може да те убият. Да те хвърлят в затвора.

— За какво? Не съм извършил нищо нередно.

Без да я пуска, огледа останалите шотландци. Лицата на всички, като се започне с Флора Макайвър и се свърши със Сорча Бърк, изразяваха все същото недоверие.

Младият мъж целуна буйно съпругата си.

— Чакай ме тук. Стой на топло. Ние ще разберем какво искат. — Тъй като тя отвори уста да протестира, той я пусна и постави показалеца си пред устните й. — Ще се върна преди да е догоряла последната цепеница.

— Но, Майлс…

— Няма да ме убият. Аз съм англичанин, забрави ли? А и кой знае? Нищо чудно Маккензи да се е заврял в леглото на не когото трябва и сега разяреният съпруг да дири отплата.

Яхна коня си и, без да погледне назад, излетя през главната порта, следван от Лаклан.

Едва когато пресякоха Камин Мур и се заизкачваха по склона, Майлс опъна юздите. Животните дишаха тежко. Под нервното чаткане на копитата им пропукваше лед. От далечината се носеше скърцане на хамути и тропане на копита.

Младият мъж се обърна към Маккензи.

— Те са от другата страна на хълма.

— Да — отвърна тихо съседът му. — Защо ли Робърт идва с военен ескорт?

Майлс щеше да даде с радост единствения си останал кораб, „Шотландска мечта“, за да узнае отговора на този въпрос.

— Едно е несъмнено — щом е замесен Робърт, няма да е за добро.

Но каква все пак беше причината? Отговорът внезапно го озари.

Maide dalbh!

Харпър вероятно бе решил, че сега, освободена от надзора на неговите шпиони, Сюизън продължаваше да крие забранените от закона десени. Отдъхна си облекчено.

— Сигурен ли си, че си видял точно Робърт?

— О, да — изръмжа Лаклан. — Ще позная гадното копеле дори в най-гъстата планинска мъгла.

Майлс погледна с ново уважение към буйния си съсед. Двамата бяха приятели, обединени в усилията си да защитят жената и хората, които обичаха и от които се възхищаваха. Но дали Маккензи знаеше, че Сюизън до неотдавна криеше Maide dalbh? Най-вероятно — не, а той не възнамеряваше да му дава подобна информация. Беше безсмислено, тъй като след седмиците, прекарани в кладенеца, десените трябва да бяха изгнили и станали неузнаваеми.

— Не е добре да си дирим белята, Кънингам. Разбра ли?

Предпазливостта бе последното, което бе очаквал от Маккензи, Майлс премисли отново мнението си за лишения от титлата и земите си херцог Кромарти.

— Да, ваше височество, разбрах.

Лаклан се ухили и побутна коня си да върви напред.

— Но все пак няма да ги оставим да си мислят, че сме страхливци и слабаци.

Майлс се спусна след него.

— Ако трябва ще се бия с всички драгуни в Англия, за безопасността на Сюизън.

Маккензи гледаше право пред себе си. Очите му светнаха, стисна силно челюсти. Вдигна ръка и посочи на запад.

— Може би ще имаш тази възможност.

Кънингам проследи погледа му. И дъхът му секна. Насреща им летяха, очевидно с намерение да ги нападнат, петстотин драгуни от леката кавалерия, с извадени мечове и развети знамена.

Въпреки топлината на огъня, ръцете на Сюизън бяха замръзнали. Защо Майлс бе излязъл само с Лаклан? Защо бе довел тези войници чичо й Раби? Знаеше отговора и на двете. Майлс нямаше представа за надвисналата над главите им опасност и бе прекалено горд, за да покаже тревогата си. А Раби отново бе дошъл за Maide dalbh. Но този път бе довел драгуни. Проклета да бъде черната му душа! Мили Боже, какво да прави сега?