Арнет Лем - Нишките на съдбата

Мрачното мълчание все още не се нарушаваше от нищо. Сюизън вдигна тежкия десен над огъня, обърна се бавно и огледа подред лицата на всички присъстващи.

— Не! — извика Нели. — Мили Боже, не!

Колективното възклицание я оглуши, като надвика съскането на ненаситния огън.

— Да ни пази света Ниниан — проплака Флора Макайвър и се отпусна на колене.

Последваха я и други.

Младата жена повдигна още по-високо Maide dalbh. Вятърът развя прикрепеното към тях парченце плат, по което се разбираше, че точно това са пръчките с десена на клана Камерон. Пое си дълбоко въздух и рече:

— Преди десет години, на смъртното си ложе, майка ми ме помоли да крия тези десени. Така и направих. Онзи, който си спомня Сибийл Харпър, не може да е забравил предаността й към отречените от закона кланове. Тя вярваше, че Шотландия отново ще се вдигне и ще победи англичаните.

Ръцете започваха да болят, затова свали десените до гърдите си.

Шеймъс Хей пристъпи напред.

— Онзи, който ги държи в дома си, се наказва с обесване, миледи.

През тълпата премина шепот като полъх на вятър през поле със зряло жито.

— Да. Като криех тези десени, аз излагах на опасност живота на всички вас. Но на това дойде краят, тъй като чичо ми знае за тяхното съществуване. Демонът всеки момент ще пристъпи нашия праг. Аз няма да дам на англичаните онова, което принадлежи единствено на Шотландия. Десените ще живеят в нашите сърца, там, където не могат да бъдат застрашени от никого.

Приближи пръчките до устните си. Докато се сбогуваше по този начин със символа на един от най-великите шотландски кланове, очите й се напълниха със сълзи, които потекоха по бузите й. Сред поразеното множество се понесоха въздишки на съжаление и задавени ридания.

— Прости ми, майко! — промълви младата жена. — Нека… — Гласът й секна. Сюизън събра цялата си решимост, затвори за момент очи и продължи: — Нека тази нощ да не се пролива кръв — нито шотландска, нито английска. Mo righ’s mo dhuthaich!

И хвърли десените в пламъците. Огънят изрева и захапа жертвоприношението, като поглъщаше лакомо дървото. Като че някаква гигантска ръка изтръгна сърцето от гърдите й. От всички гърла се изтръгна болезнено стенание и политна нагоре към мразовитото планинско небе. Главите бяха сведени, шапките — свалени, през изпълненото с уважение множество премина шепот.

— В името на Бога и на краля! — провикна се някой.

Думите му прозвучаха като ехо на последните слова на Сюизън — мотото на клана Лохиел Камерон. „Каква ирония“ — помисли си тя, тъй като кралят, който се бе обявил за управител на Шотландия, презираше и Maide dalbh, и всичко, което представляваха те.

Усети нечия длан върху ръката си и се обърна, за да види пред себе си тъжната физиономия на Флора Макайвър.

— Прекалено дълго носихте този товар, миледи — рече тя. След това извади друг десен от сандъка и погледна предизвикателно тълпата. — Ние пак си оставаме шотландци и съдбата ни е доста по-добра от тази на мнозина други. Къде ви е смелостта, момчета? Момичета?

И вярната прислужница захвърли десена в огъня.

След нея застана Нели. Мълчалива за първи път в живота си, тя също измъкна сноп пръчки и ги метна в пламъците.

Образува се опашка. Подобно на опечалени, които искат да хвърлят последен поглед върху любимия си, за момент те заставаха неподвижно пред сандъка. Някои го докосваха и минаваха нататък, други плачеха, докато съзерцаваха съдържанието му, неколцина последваха примера на Сюизън и хвърлиха на свой ред по някой десен в огъня. Дъндас също протегна ръка и когато се изправи, държеше последния останал Maide dalbh — този на шотландската кралска фамилия. Решимостта на Сюизън й изневери. Веселият десен на клана на Стюартите бе скъп на всяко шотландско сърце.

— Virescit vulnere virtus — разнесе се над двора гласът на Грейм.

Подържа пръчките нежно в обятията си, а след това, с мощен тласък, ги запрати в пламъците.

Тълпата изохка и заоплаква като на умряло. Сега, след като вече всички десени бяха останали в миналото, Сюизън затвори капака на празния сандък. Огънят пращеше и пукаше.

— Идват, миледи — провикна се от поста си Макаду.

Всички глави се обърнаха към портата.

Драгуните бяха пристигнали.

Младата жена се загърна с шала си и, съпроводена от Дъндас и Фъргъс, се отправи към входа. Флора Макайвър се опитваше да успокои Люси Сандърс, която бе започнала да се изнервя при вида на толкова непознати. Сюизън не смееше да си поеме въздух, докато се молеше на света Маргарита.