Арнет Лем - Нишките на съдбата

Сюизън вдигна високо глава. „Нека търсят. Ще намерят само един празен сандък и купчина пепел.“

— Негово величество не екзекутира никого без доказателство — отбеляза полковникът.

— Нямам никакви десени на шотландските кланове — заяви младата жена.

Достатъчно бе Флора и другите жени да мръднат встрани, за да се убеди сам.

В този миг изтракаха вериги.

— Тя казва истината — обади се Майлс. — Maide dalbh не съществуват вече, полковник. Бяха унищожени. Робърт Харпър отново ви е измамил.

„А ти — помисли с болка съпругата му, — бе измамен от мен.“

— Кънингам лъже! — изрева Робърт и тръгна към племенницата си. Погледна я право в очите и рече злобно: — Предай ги, Сюизън. Ако Флечър не може да обеси теб, ще обеси наследника на брат ми и бащата на ревливото бебе в корема ти. Да, ще го обесят веднага, още тук.

Отвратена от жестокостта му, младата жена се взираше в лицето, което бе обичала до съвсем неотдавна, лице, което напомняше толкова много на баща й и от което я гледаха същите като нейните очи. Чичо й Раби бе единствената връзка със семейството, което бе изгубила още като дете. Беше го уважавала, беше го обичала, а през цялото това време той я бе мразил и грабил.

Трябваше да положи усилия, за да попита сравнително спокойно:

— Защо, чичо Раби? Защо? Първо платовете ми, а сега и…

— И сега какво, скъпа ми племеннице? — Държеше се студено и коравосърдечно като непознат. — Брат ми не ми остави нищо, освен някаква мизерна сума. А нима Сибийл щеше да подели с мен наследството? Не! Кучката бе отровена от Едуард и неговите лъжи. Не получих нищо от тях.

— Но все пак не те оставиха без нищо, Раби — отвърна тя, като се чувстваше съвсем малка и ужасена. — Дадоха ти мен.

Той се изсмя презрително и все едно че я прободе с нож в сърцето.

— Да, окачиха воденичен камък на шията ми.

Младата жена бе поразена от жестоките му слова. И последният й копнеж да си възвърне обичта му се изпари.

— Ти ме измами! — провикна се тя. — Видях платовете си в Лондон, прекрасни платове, които ти продаваше като страклайдски. Видях и миниатюрата! И подправените писма! Не ти бе достатъчно да подбиваш репутацията на моите тъкачи, ами трябваше и да ме накара да вярвам, че Майлс не ме обича…

Гневът пулсираше във вените й, изместваше мъката и на нейно място вливаше смелост в тялото й.

— Ами Люси Сандърс! За Бога, Раби… как можа да ме лъжеш, че ми е леля?

Сюизън вдигна длан и го зашлеви с всичка сила. Десницата й пламна, но тя прие болката като балсам за яростта си.

Харпър се олюля. Изръмжа и вдигна ръка, за да отвърне на удара й. Пъргав като сърна, Лаклан скочи и сграбчи дланта му.

— Ще те убия! — ревеше Майлс, който се спусна към тях и се опитваше да вдигне смазаните си от тежестта ръце.

— Дръжте Харпър!

Рязката заповед на английския полковник разсече въздуха като стомана.

Най-после Сюизън бе свободна, свободна да се хвърли в окованите обятия на съпруга си, да почувства непоколебимата му сила, да чуе познатия му глас.

— Вече си при мен, любов моя — усмихна се криво той. — Вече си при мен.

— Намеси се още веднъж, Харпър — изръмжа Флечър, — и ще те постигне същият край като предателите!

— Какво сме предали? — попита Майлс. — В Роуард касъл няма никакви десени. Нямаше десени и в Лондон. Робърт Харпър отново ви манипулира.

Офицерът размишляваше върху положението.

— Отдръпнете се от него, миледи — обърна се към своята домакиня той.

Жителите на Пъруикшир зад гърба й се бяха превърнали в разгневена тълпа. Огънят пред нея се надигаше, сякаш решил да достигне легендарни размери. Англичаните измъкнаха сабите си във въздуха. Конете цвилеха и потропваха нервно. Полковникът вдигна ръка, сякаш за да даде знак на хората си да се бият. Обзе я див гняв. Гняв и безпомощност. Тъй като Флечър я пронизваше с поглед, Сюизън се отдръпна от съпруга си.

Нели се спусна към господарката си. Оставеното зад нея празно място разкри съдбоносния сандък.

— Ето ви доказателството! — изрева Робърт. — Това е камеронският сандък. — Започна да се бори, докато се отскубна от ръцете на войника, който го държеше, и хукна към огъня. — Казах ти, че са тук, Флечър. — Изсмя се злобно и хвана ключалката. — След като предам рапорта за случилото се тук на твоите началници, ще те откарат в колониите, където ще трябва да се спасяваш от стрелите на индианците. Ще проклинаш деня, в който си се усъмнил в думите на Робърт Харпър!

Отвори със замах капака и се взря във вътрешността на сандъка. Ченето му увисна. От устните му се откъсна бясно ръмжене.