Арнет Лем - Нишките на съдбата

— С каретата си, предполагам.

— Какво правеше там?

Юношата набърчи чело.

— Дойде да вземе „средството за убеждение“ и кола атлаз за любовницата си. Куксън рече, че трябва да е отчаян или в голямо затруднение, за да дойде лично.

Младата жена се изкиска.

— А може да е отишъл да провери дали Майлс не е наел нова слугиня.

— Като се сетя само как те опипваше… по дяволите — изруга Майлс, тъй като в очите му влезе сапун.

— Остави това на мен — обади се съпругата му.

Тя коленичи до него и му подаде една кърпа. Той избърса очи, но всичките му усещания бяха съсредоточени в ръцете й, които миеха косите му.

— Уилям, почини си няколко дни, а после ще отнесеш книжата в Лондон. — Забелязал колебливия поглед на момчето, господарят му додаде: — Фъргъс и останалите ще те придружат отново.

В очите на юношата блеснаха огънчета.

— Да, сър.

Дланите на Сюзън правеха бавни въртеливи движения по слепоочията на съпруга й. Дишането му се учести. Когато вратата се затвори, той я придърпа към себе си.

— Майлс! Измокри ми роклята!

— Тогава я съблечи… и ела при мен.

Бе готов да я събори във ваната и да я има, облечена или не.

Тя издърпа ръцете си и застана срещу него. Въпросителният й поглед изучаваше лицето му, а след това започна да слиза надолу по тялото му.

— О, боже! — възкликна тя, видяла доказателството за възбудата му.

— Роклята — рече дрезгаво Майлс. — И по-бързо.

Устните й изгаряха от желание да усетят вкуса му, тялото я болеше от нетърпение да получи насладата, която само той можеше да и даде.

— Фустата, Сюзън.

Тя го погледна и коленете й се подкосиха от огъня, който видя в очите му. Мускулите на врата, ръцете и гърдите й бяха напрегнати, също като неговите… Чувствайки, че може да изгуби съзнание всеки момент, младата жена изрита чехлите си и припряно се освободи от бельото. Наведе се и започна да навива надолу чорапите си.

— Мили боже, жено — изръмжа той. — Ако се помотаеш още малко, ще изгубя контрол. Просто ги смъкни!

Главата й се замая от нетърпението му и ръцете й забързаха послушно. Той я бе утешавал в най-тежките й мигове. Бе й простил, макар да бе мислила най-ужасни неща за него. Бе сложил край на най-старата вражда в Пъруикшир и същевременно бе пощадил гордостта на двама твърдоглави планинци.

Трябваше да му каже за Ейлис, не можеше да отлага повече. Искаше да бъде така честна с него, както той — с нея. Но, когато чорапите й се свлякоха на пода, а погледите им се срещнаха, Сюзън отново не намери смелост, за да започне. Един ден той можеше да я намрази заради страхливостта й и да се срамува от детето, което му е родила, но сега всичко това нямаше значение. Той беше тук и бе неин, а тя го желаеше отчаяно, чак й се струваше, че сърцето й ще се пръсне.

Майлс протегна ръка. Придърпа я към себе си и постави краката й от двете страни на бедрата си. Тя се отпусна бавно и топлата вода обгърна голата й кожа, а горещината, която се излъчваше от него, увеличаваше още повече желанието й.

Очакваше съпругът й да я вземе веднага, но, след като я настани според изискванията си, той я обхвана през кръста и се отпусна назад.

Сякаш прочел мислите й, Майлс промълви едва чуто:

— Желая те така, както умиращ от жажда човек копнее за вода. Но се страхувам да не нараня бебето.

Очарована от искреното му заявление и трогната от загрижеността му за детето им, тя затвори очи и подпря гръб на вдигнатите му колене.

— Не се тревожи за бебето. Не сега.

Дъхът й секна, когато усети устните и зъбите му върху чувствителното си зърно. Докато отдаваше дължимото на всяка от гърдите, Майлс шептеше страстни слова и признания.

— Гърдите ти са наедрели — рече пресипнало той.

— Това е от състоянието ми — успя да отвърне тя.

Дланите му обхванаха надутия й корем, докато шепнеше, че тялото й никога не е било толкова прекрасно. Най-после разтвори устни и засмука жадно гърдите й. Сюзън простена и отметна назад глава.

Неспособна да контролира повече удоволствието, което, се надигаше в нея и нетърпелива да изпита отново еуфорията, младата жена се помръдна и бавно вкара члена му в себе си. Майлс изпъшка гърлено, без да се отделя от нея.

Бедрата му се устремиха нагоре, после слязоха надолу, само за да се вдигнат с още по-голяма сила и настойчивост. По пода се плискаше вода в ритъма на движенията им, Тя се вкопчи в него, за да запази равновесие. Известно време й се струваше, че плува във въздуха, лека като перце, носена на крилете на блаженството, след което съзнанието й започна да се прояснява. Стисна раменете на любимия си, повдигна глава и се отпусна назад. Дланите му я обхванаха още по-здраво.