Арнет Лем - Нишките на съдбата

— Англичаните нямат чест!

Маккензи се засмя гръмогласно.

— Да, Гибън, в това има известна доза истина. Но миледи е негова. Нели Бърк! — изрева той, очевидно слагайки край на пререканията. — Донеси Чашата на съглашението. Нашата лейди Сюизън е открила своята половинка и ние ще ги поздравим както се полага по шотландски обичай.

Това, направено със сърдечен тон заявление, оживи тълпата. Понесоха се поздравления и викове за още бира. Някой вдигна високо във въздуха буренце и то се понесе над главите на хората, подавано от ръце на ръце. Появи се Джени Кийгън с преливаща халба ейл в ръце и я подаде на Маккензи, като не пропусна да го погледне подканващо и да се наведе, така че да разкрие съдържанието на деколтето си пред погледа му.

— Охо, дами! — провикна се той. — Гледайте каква щедрост само!

Пое халбата, вдигна я високо и след това пресуши на един дъх съдържанието й. По дебелите му червени мустаци полепна пяна. Остави встрани халбата, сграбчи Джени през кръста и я вдигна във въздуха. Тя се разписка като девица, макар отдавна да се знаеше, че не е такава.

Лаклан захапа плата на блузата й и смъкна тънката дреха до кръста й. Докато мъжете го приветстваха и окуражаваха, той я повдигна още по-високо, а едрите й разголени гърди се полюляваха.

— Язди я, ти и без т’ва си истински жребец, Маккензи. А тя’й по-разгонена и от най-дивата овца на Макайвър по време на любовния им период.

— Да — съгласи се Лаклан, загледан в ухиленото й лице.

И зарови брадатото си лице в цепката между гърдите й, той мяташе глава и ръмжеше като лъв върху плячката си. Плитчиците му се мятаха и удряха настръхналите й зърна.

Сюизън бе смутена от тази сцена и разочарована, че той като че я бе забравил толкова бързо. Маккензи от години се кълнеше, че я обича и ще й бъде предан до гроб. Макар да не бе планирала да се омъжва, все пак бе очаквала известна съпротива от негова страна. Сега обаче осъзна горчивата истина — тя не значеше за него повече от куп други жени. „Мъже — кипна тя. — На тях човек не може нито да разчита, нито да им вярва!“

— За какво мислиш? — прошепна в ухото й Майлс.

— Мисля, че току-що сключих сделка, за която ще съжалявам.

— Не говори така.

Младата жена вдигна очи, така че погледите им се съединиха, и изучава дълго лицето му. Господ да й е на помощ, ако му се довери още веднъж.

— Освен това мисля, че имаш страхотен късмет, Майлс Кънингам. И че трябва да благодариш на Лаклан за джентълменската му постъпка. — Припомнила си споменаването на окървавените чаршафи, додаде: — Е, като се изключи онова изтърване на проклетия му език.

— О, наистина съм му много благодарен — провлече с невинен вид той. — И ми се иска да провра моя проклет език в твоята…

— Майлс Кънингам! — прекъсна го шокирана Сюизън.

Две седмици по-късно Сюизън и Майлс се венчаха в голямата зала на Роуард касъл. Булката се съгласи да промени името си от Харпър на Кънингам. Дълбоко в себе си очакваше съпругът й един ден да се върне в Лондон, но дотогава хората в Пъруикшир щяха да имат онова, което желаеха: господар. Да вземе името му й се струваше най-простото разрешение. Така също облекчаваше гузната си съвест, задето не му бе казала за Ейлис.

Всички обитатели на Пъруикшир вдигнаха тост в тяхна чест и им пожелаха щастие. Дори стеснителната леля Ейлис, облечена в тъмнозелена рокля от бродиран атлаз, със скрита под мрежичка сребриста коса, се приближи, за да изкаже простичкото си поздравление.

Сърцето на Сюизън подскочи до гърлото й, когато Майлс заяви:

— Ейлис. Красиво име, чувал съм го и преди. Но дамата, която го носеше, е мъртва отдавна. — Наведе се към възрастната жена и пое малката й длан в своята. — Откъде си, Ейлис?

Запитаната премигна объркано и рече:

— Ами, ей оттам 11 11 Игра на думи. На английски изразът „откъде си“ има не само този смисъл, а означава също така и „откъде идваш“. — Б.пр. . — Издърпа ръката си и посочи към празния стол до Нели.

Сюизън си отдъхна, когато леля й се върна на мястото си. Не беше честно да крие истината от Майлс. Той имаше право да знае, че Ейлис Харпър не е умряла от детска болест, че семейство Харпър я бе пратило далеч, за да скрие истината за лудостта й.

Майлс обаче също имаше своите тайни, които пазеше от нея. Нощем, под прикритието на мрака, кръстосваше замъка, за да търси съкровищата й.

— Защо се мръщиш? — попита той. — Какво има?

Младата жена поклати глава.

— Нищо.