Арнет Лем - Нишките на съдбата

Без да издава, че познатата заплаха, произнасяна неизменно с кралски тон, го е развеселила, Майлс отвърна:

— Предай на лейди Сюизън, че съм зает. — Махна с ръка към групичката хора и конете. — Кажи й, че ще дойда, когато свършим.

Долната челюст на момчето увисна.

— Но, сър — заекна то и погледна към баща си за подкрепа. — Тя каза да ви заведа веднага.

Дъндас подсвирна, другите размениха тихичко по няколко думи. Майлс кръстоса ръце пред гърдите си.

— Кажи й, че не мога да дойда сега, Макаду — отвърна с преувеличено спокоен тон той.

— Да, сър.

Момчето смръщи чело и хвърли изпълнен със скептицизъм поглед към младия мъж, преди да подкара в галоп понито си.

Майлс трябваше да положи доста усилия, за да прикрие възбудата си, причинена от желанието на Сюизън да го види.

— Това трябва да е пак онази проклета Нели, дето си вре носа навсякъде — рече Грейм и поведе отново конете.

Майлс само се усмихна и пак преви гръб над работата, която ги чакаше. Макаду се върна по-скоро, отколкото се очакваше. Животното му се бе запенило от лудото препускане.

— Миледи каза — започна да обяснява момчето, като че ли рецитираше добре научен урок, — че ако не занесеш измамната си английска кожа до замъка, ще свари Уилям във врящо олио.

И подчерта края на посланието си с буйно кимане.

Младият мъж се почеса по главата, като се престори на изненадан.

— Хмм! — Завъртя очи. — Дамата май е нещо кисела.

Зад гърба му се разнесе искрен смях.

— О, не, сър — обади се припряно Макаду. — По-ядосана е от овцете на Макайвър в деня за стригане.

— Е, в такъв случай, мисля изобщо да не се прибирам.

Момчето си пое рязко въздух, а след това го изпусна горестно.

— О, моля ви, сър, елате. Ще одере жив и мен, ако откажете.

— Тук почти привършихме — заяви Дъндас, който се бе приближил зад Майлс. — Вземи един от жребците. — Усмихна се и намигна. — Така язденето ще стане по-интересно. И не забравяй да изпратиш ковача и няколко колела. — След това се обърна към сина си. — Добре се справяш, момчето ми.

Майлс яхна един от конете, като все още се преструваше, че му е безразлично, и последва Макаду. Учуди се от скоростта, с която се движеше едрото животно. Краката го боляха малко заради широкия му гръб, но скоро привикна и мислите му се понесоха към предстоящия разговор.

Бе виждал Сюизън ядосана само веднъж — в Лондон, след като бе нарушила изискването му да не става от леглото, без първо да го събуди. Харпъровски сините й очи блеснаха предизвикателно, когато я смъмри.

Харпъровски сините й очи горяха гневно и сега, когато влезе в стаята й. Изправила гръбнак, с пусната коса, която се вееше, докато тя крачеше нервно напред-назад и даваше нареждания на Нели, седнала по турски върху персийския килим — същия, който бе изпратил преди години. При вида му младият мъж се спря за момент. Бе я обвинил несправедливо, че го е продала. Вината, която почувства, бе изместена от възбуда и напрегнато очакване, когато тя се обърна към него.

Прекрасно ушитата рокля бе с достатъчно дълбоко деколте, за да даде представа за красивите й налети гърди. Това обаче не беше нужно на Майлс, тъй като той си спомняше прекрасно как изглежда тя под роклята, всеки контур, всяка извивка. Нещо обаче се бе променило и то нямаше нищо общо нито с цвета на камеронската й коса, нито с великолепната й дреха. Изглеждаше самоуверена, имаше царствен вид и за негово изумление сякаш владееше напълно положението. Не успя обаче да сдържи усмивката си при вида й.

Бузите й бяха поруменели, но гласът й прозвуча въздържано, когато го погледна и рече:

— Сега ги занеси на мисис Макайвър, Нели. Ще изберем другите шарки по-късно.

Слугинята хвърли убийствен поглед към Майлс, преди да вдигне наръча дървени пръчки.

Спомнил си Сибийл Харпър и нейните съкровища, младият мъж не се сдържа и попита:

— Това ли са Maide dalbh?

Нели се изсмя. Сюизън го погледна укоризнено. Очевидно бе преценил правилно настроението й — гневът отговаряше на яркия цвят на лицето й. Желанието му да дойде краят на това ужасно безразличие помежду им, очевидно най-после се бе осъществило. Но никога не бе мечтал Нели Бърк да му се надсмива.

— Попитах дали това са шотландските десени — обърна се към Сюизън той.

— Разбира се, че не са Maide dalbh, глупав, непросветен англичанино — озъби се слугинята, като надвика потракването на дърво, докато събираше пръчките. — Вашият английски крал ще окачи на бесилото всеки, който ги притежава, не знаеш ли? Това са десените на лейди Сюизън. Ти най-добре от всички би трябвало да знаеш, че това не са Maide dalbh…