Арнет Лем - Нишките на съдбата

— Добре тогава. Тя да седне до теб, а до мен да бъде Дъндас. Остави място за Майлс до мисис Макайвър.

Прислужницата се изхили.

— Флора си го заслужи. А останалите ще бъдат в средата. Ако туй не е от ясно по-ясно послание за негова светлост, тогаз не знам какво ще е.

Сюизън изпита голямо облекчение, примесено с известна доза задоволство.

— Тази вечер ще се приготвя сама, а ти си погрижи за Ейлис. Искам да бъде облечена както трябва.

— Да, миледи. Отивам веднага — рече Нели и се запъти към стълбището.

Ядосана повече от когато и да било досега в живота си, младата жена напрягаше безуспешно цялата си воля, за да върши както трябва простите си всекидневни задължения. С все още трепереща ръка загреба една порция от скъпоценната сол и я сипа в кристалната чиния.

Из големия салон се щураха слуги. Мъжете внасяха буренца бира и разполагаха допълнителни пейки около масата, докато жените вадеха калаени чинии и канчета, масло и шунка. Тази вечер тук щяха да се хранят повече от десет човека и повечето от тях щяха да бъдат настанени между домакинята и нейния гост. Какъвто и да бе планът му, тя възнамеряваше да го провали независимо от гнева, който щеше да предизвика. Нямаше да му позволи да прави каквото си ще — в крайна сметка тя бе господарката на замъка.

Сюизън потисна желанието си да крещи и да го нарича с всички обидни имена, които заслужаваше, да му нареди да напусне дома й и Пъруикшир. В същото време част от нея се радваше на присъствието му тук. Нямаше значение, че дрехите му бяха покрити с прах, че не беше нито бръснат, нито подстриган, нямаше значение, че в очите му светеха дяволски огънчета, женското й сърце продължаваше да копнее по него. Толкова й се искаше обстоятелствата да бяха по-други. Жадуваше да го види да й се усмихва с любов. Единственото й желание бе да се хвърли в обятията му и да признае колко трудно й бе да си тръгне от Лондон. Как ли щеше да реагира, ако му кажеше колко скъпи бяха за нея Maide dalbh? И за хората от Пъруикшир! За цяла Шотландия! Дали щеше да я помоли за прошка и да обещае да не ги краде повече?

И изобщо, защо ги беше откраднал?

Тази мисъл я озадачи. Крал Джордж несъмнено предлагаше значително възнаграждение за десените, но сумата бе нищожна, сравнена с богатствата на Майлс. Той не й приличаше на онези хора, които се домогват към признание и търсят високопоставени покровители, а това щеше да заслужи неминуемо онзи, който открие Maide dalbh и ги предаде на крал Джордж. Каква тогава би могла да бъде целта му?

Все още не знаеше, но възнамеряваше да разбере.

Сюизън тъжно призна пред себе си, че обича Майлс Кънингам. Уморено събра разкъсаните парчета на наранената си гордост и насочи вниманието си към предстоящата работа. Решително си обеща да направи всичко, зависещо от нея, за да се освободи от желанието си за него.

И пропадна и то най-жалко, тъй като още щом той се появи в шумната зала по-късно същата вечер, сърцето й се изпълни с копнеж.

„Красив“ бе твърде слабо определение, когато ставаше дума за Майлс Кънингам. Всички жени, и слугини, и гости, се загледаха с благоговение в него. Облечен в риза от мека синя коприна с богати набори, в кожени бричове и току-що изкъпан, той изглеждаше непоносимо красив и очевидно се чувстваше като у дома си. Широк колан със златна тока, обсипана със светлосини камъчета, подчертаваше тесния ханш и мощните му рамене. Беше пуснал дългите си коси и те се спускаха на гъсти златисти вълни по гърба му. Наскоро порасналата му брада не само не скриваше елегантните му черти, ами дори подчертаваше правия му нос и високите скули. Русият мустак се извиваше леко нагоре в ъгълчетата на устата му и го караше да изглежда непрекъснато усмихнат — изражение, което не използваше охотно в нейно присъствие. Тази констатация й подейства депресиращо и Сюизън реши да не се задълбочава върху нея.

От Майлс се излъчваше увереност, сексапил и тя усети, че пламва против волята си. Беше лежала до този мъж. Беше го хранила с парченца от собствената си чиния. Беше го събличала. Беше се къпала с него. Беше се извивала от страст под него. Беше плакала заради раздялата, разбила сърцето й. Но как така се бе влюбила в крадец? Желанието премина отново в депресия. Бавно събра смелост, изправи се и се изкашля.

— Добър вечер, Майлс Кънингам — започна младата жена. В стаята настъпи мъртвешка тишина. — Заповядай, седни при нас — посочи към празното място тя.

Погледите им се срещнаха и за нейна изненада крайчетата на мустаците му потрепнаха, сякаш той правеше усилие да не се усмихне. Приближи се до нея, хвана ръката й и се поклони по всички правила на етикета. Мустакът му погъделичка дланта й. Заля я вълна на желание.