Арнет Лем - Нишките на съдбата

— Да и ми я донеси тук — отвърна ядосано младият мъж.

Когато Сюизън се приближи до него, той забеляза потрепващата в ъгълчетата на устата й усмивчица.

Пое халбата и отпи жадно от пенливата напитка. Шотландия може и да беше известна най-вече със своето уиски, но бира като тази на планинците не бе вкусвал никъде другаде. Тук обаче отглеждаха и най-опърничавите и лъжливи жени в света. Изпразни халбата и я постави на пода.

— Ще искаш ли още една? — попита домакинята.

— Няколко — отговори той и се изправи. — Но първо искам да се изкъпя.

Тя се обърна към коритото, но не и преди Майлс да забележи смръщеното й чело. Това го изпълни с безкрайно доволство. Бе готов да изтърпи проява на каквито и да било емоции от нейна страна… само не и това вбесяващо го безразличие.

Младата жена се наведе да опита водата, като придържаше с ръка косите си. Остана неподвижна за момент, след което се изправи в очакване.

— Е? — възкликна подканващо той.

— Водата е достатъчно топла, а сапунът ухае точно както се полага за мъж. Кърпите са тук и…

— Не това искам, Сюизън. — Кръстоса ръце пред гърдите си и додаде: — Не се прави на Света Богородица, Сюизън. В Лондон си ме събличала неведнъж и то доста охотно. Можеш отново да пуснеш в действие сръчните си пръстчета.

— Не! — възкликна стремително младата жена и изправи гръбнак. — Тук не е същото.

Майлс се засмя.

— О, грешиш, девойче. Нищо не се е променило, освен фактът, че използваше името Мора Форбс, когато ме прелъсти в Лондон.

— Аз ли съм те прелъстила? — зяпна изумено тя, разтворила широко очи от възмущение.

— Да, прелъсти ме — потвърди той, като в същото време приветстваше подходящия си избор на думи.

— Това са най-долни лъжи, Майлс Кънингам — заяви Сюизън и закрачи нервно из стаята. — Бях девствена, освен ако вече не си изопачил и тази истина. Ти ме прелъсти. И не ме наричай Мора — процеди през стиснати зъби тя. — Иска ми се да забравя колкото се може по-скоро за това име и свързания с него период от живота ми.

Младият мъж повдигна едната си вежда, като същевременно целият вреше и кипеше от гняв. Как смееше да го отблъсква така нехайно? Със съзнанието, че ако тя не отстъпеше скоро, щеше да изгуби контрол над себе си, той заяви:

— Ще изпълниш каквото казвам или… — Спря да говори и само с три крачки застана до нея. — Ще направя така, че горчиво да съжаляваш!

Сюизън го гледаше, без да помръдне. Истинско олицетворение на предизвикателството, на камеронската гордост, на красивата жена. И освен това — Сюизън Харпър, неговата приятелка от детинство и любима от Роуард. И най-вероятно бе осведомена с подробности за плана на Робърт много преди неговото осъществяване. Тази мисъл го прониза.

— Съмняваш ли се в думите ми? — попита той.

Внезапно тя като че ли се смути.

— Какво, за Бога, можеш да направиш с мен… което вече не си ми сторил?

Търпението му си имаше граници.

— Ей сега ще ти покажа.

Пресегна се, провря пръсти в косите й и бавно я придърпа към себе си.

— Остави ме на мира!

Очите й горяха предизвикателно. Ако онова, което се говореше за темперамента на червенокосите жени, бе вярно, Майлс подозираше, че бе не по-малко ядосана от него самия. Най-после. Това предположение събуди примитивните му емоции. Желаеше да покори тази жена, да я накара да признае какво е направила и защо. Копнееше до болка да я обгърне в ръцете си, отново изпълнена с желание и топлина, както преди. При тази мисъл усети напрежение в слабините си.

Неспособен да се бори повече с желанието си и нетърпелив да получи удовлетворение за наранената си гордост, Майлс я притисна до гърдите си. Малките й длани се опряха в ребрата му. Сюизън извъртя лице встрани. Той я хвана за брадичката и я принуди да го погледне отново. Прочете несъгласие в прекрасните й черти, а очите й крещяха „не“ толкова силно, че ушите му писнаха. Щеше да промени това „не“ в „да“. „Да“, украсено със сладко ухаещи гирлянди цветя и поетични въздишки от любов.

Притисна устните си в нейните, твърдо решен да я накара да капитулира. Младата жена опита да се изплъзне, но той я държеше здраво, заврял едната си ръка в косите й, а с другата обхванал тънкия й кръст. Когато провря езика си в устата й, тя започна да се съпротивлява не на шега. Той обаче бе лишен твърде дълго от нея, бе прекалено самотен и объркан, за да приеме поражението.

За негово щастие битката продължи кратко. Сюизън въздъхна блажено и заби нокти в гръдта му. Съпротивата й се стопи, тя се превърна в меко тесто в ръцете му и започна да отвръща на целувките му.