Арнет Лем - Нишките на съдбата

Тя издърпа ръката си от неговата и отстъпи крачка назад с надеждата, че гостът й просто щеше да седне на мястото си и да не я поставя повече в затруднено положение. Но той като той продължи да стои с дяволита усмивка на лицето, Сюизън се обърка. Къде бе отмъстителното му гневно настроение отпреди няколко часа?

След това погледна право в кафявите му очи и видя един непознат — ядосан и сдържан човек, решил да я подчини на волята си. Стомахът й се сви разочаровано. Майлс просто даваше представление, предназначено за хората й! Мъжете създаваха повече неприятности, отколкото си заслужаваше да търпи заради тях една жена, помисли си ядно тя.

Дъхът й секна, когато Майлс я обхвана през кръста и я повдигна от пода.

— Добър вечер, любов моя — заяви той достатъчно силно, за да бъде чут дори от рода Фрейзър в Абърдийншир.

Чу как Нели изруга зад гърба й. Някаква халба се търкулна с трясък върху масата. Младата жена се подпря върху раменете му и, като сдържа нелюбезния отговор, оформил се в съзнанието й, реши да изчака търпеливо края на тази глупава демонстрация на любов и преданост. Какъв дяволски план пък бе това сега?

Шепотът му бе заглушен от хихикането на жените и мърморенето на мъжете.

— Ще направя сцена, каквато дори не си сънувала, ако не укротиш лакеите си. От тази вечер нататък никой повече не трябва да мисли за мен като за твой брат.

Пусна я на земята, но веднага я прегърна през кръста с мускулестата си ръка, за да не й позволи да избяга. Проследила погледа му, Сюизън разбра причината за заплахата. Дъндас и трима от хората му се приближаваха към тях.

Дъндас разбута другите настрани. Лицето му бе станало червено също като косите, а изражението му — бурно като Северно море. По-висок с десетина сантиметра от Майлс и предан до смърт на клана Камерон, той нямаше да се поколебае да защити господарката си.

Младият мъж я притисна още по-силно към себе си, така че тя вече едвам си поемаше въздух.

— Усмихни се! — процеди през стиснатите си зъби той.

Сюизън не можеше да не отдаде заслуженото на ума му. Бе успял да я притисне в ъгъла и нямаше как да се измъкне. По-рано същия ден бе обещал да си отмъсти и дори ако тогава не му бе повярвала, сега вече не се съмняваше.

Усмихна се насила и вдигна ръка към началника на своята охрана.

— Дъндас, това е Майлс Кънингам.

Огромният мъж спря. Изгледа предизвикателно Майлс, а когато отправи поглед към господарката си, тя прочете немия му въпрос.

Майлс протегна ръка към Дъндас и рече с меден глас:

— А, да. И двамата сме остарели, Дъндас, но си те спомням от погребението на лейди Сибийл. Приятно ми е да те видя отново… при по-щастливи обстоятелства. Беше извън замъка заедно с миледи при последното ми посещение. Нали така? — При тези думи се усмихна на Сюизън и додаде: — Нали така, любов моя?

Дъндас раздруса ръката на Кънингам. На Сюизън й се искаше вместо това да извие врата на измамника.

Кипеше вътрешно от гняв, докато гостът разговаряше с другите. На Фъргъс разказа някаква стара история за Нели, с другите мъже се пошегува във връзка с неравния шотландски терен и плачевните ефекти след прекарването на няколко дни върху седлото. Докато те разговаряха с видимо удоволствие, младата жена огледа масата. Ейлис се бе преместила по-близо до Нели, а мисис Макайвър — по-близо до Ейлис. Сюизън изпита известно облекчение при това доказателство за покровителственото отношение на хората й към умствено обърканата й леля.

— Виждате ли? — обади се Майлс и отмести ръка от китката на Сюизън към рамото й. — Дори Сюизън си прави шеги с мъките ми. — Погледите им се срещнаха. Неговият поглед бе в противоречие с усмивката, изписана върху устните му. — Зад това прекрасно лице се крие усмивка, която би предпочела да отречеш — докосна я по носа той, — и ми се струва, че е за моя сметка. — Обърна се отново към Дъндас. — Какво ще кажеш, Грейм? Дали моята дама крие усмивка?

Той очевидно очароваше персонала й, печелеше го със сладките си приказки и магнетичната сила на личността си. Нея обаче не можеше да заблуди — познаваше го прекалено добре.

Изглежда не можеше да излъже и Дъндас, защото в отговор той само повдигна нехайно рамене, като същевременно го измерваше с поглед.

Младата жена си пое дълбоко въздух и рече:

— Мисис Пийви обаче няма да се усмихне, ако разбере, че си приказваме, докато ястието, което е приготвила, изстива. Заемете местата си дами, господа, Майлс.

За нейно учудване той я поведе към мястото й начело на масата.