Джон Лескроарт - Предварително изслушване

Той си представяше, че точно така трябва да изглежда Сан Франциско. Или, ако не беше, поне би искал да остане такъв в спомените. Харди носеше дънки, кадифени панталони и тениски из къщи, но се възхищаваше от факта, че живее сред хора, които понякога се обличат официално за вечеря, които някак си живеят в по-хубавата част от света и се наслаждават на изящните неща в него. Слава на Бога.

Но той не търсеше само проява на материална увереност. Тази зала бе оазис след неизбродната пустош на културна низост. Помещението със сигурност буквално преливаше от енергия и оптимизъм. Освен това, тук нямаше нито един телевизор, който да нарушава спокойствието и да обижда интелигентността на посетителите. Нито един рекламен плакат не оскверняваше стените. Харди обичаше това място. Обичаше жена си, затова че се е сетила да се срещнат тук, за резервацията, която е направила в онова страхотно ново място, което най-вероятно щеше да се окаже такова.

Несъзнателно той затегна вратовръзката си, погледна се в огледалото, като си помисли, че това е просто желание да бъде част от всичко, което сега вижда, и от Сан Франциско на прага на новото хилядолетие. Приближи се до съпругата си, целуна я и получи целувка, изтегли си един стол на бара и още веднъж обходи с поглед невероятната зала.

— Знаеш ли, така трябва да изглежда животът.

Новото място се наричаше „Чарлз Ноб Хил“.

Харди му даде десетка.

Седнаха на маса за двама в малко сепаре. Сервитьорът спечели сърцата им със същото име като сина им — Винсънт. Млад, знаещ, не прекалено забавен, той бе усъвършенствал изкуството да се появява, когато е необходим, и да бъде невидим в останалите моменти. Стените на ресторанта бяха меки на пипане, тапицирани. Със свещниците и приглушените златисти тонове на интериора, стаята бе изпълнена с някакъв ненатрапчив блясък. Харди яде гъши пастет с фурми, след това гърди от рядка патица върху някакви божествени зеленчуци, Франи нейните сурови стриди и пъстърва. Сега те държаха ръцете си на масата, отрязваха си парченца от упадъчната шоколадовата торта, докато се наслаждаваха на последните глътки от превъзходното „Пино Ноар“.

— Все още не мога да се съвзема — призна Франи. — И защо не ни е казал?

— Не го е казал и на нея, Франи.

Тя клатеше глава.

— Наистина не разбирам. Как е могъл да не каже на собствената си дъщеря?

— Може би е смятал, че това няма да й помогне с нищо. — Харди отпи от виното си. — Самият той не е знаел допреди няколко години. Не е искал да се натрапва.

Но съпругата му не изпитваше съмнения.

— Тя сигурно би искала да знае. Би се справила някак с новината. А Ейб и Лорета Уейджър? Сенаторката?

— Има го и това. Политическата страна. Ще се съгласиш, че не е съвсем в стила на Ейб.

— Въпреки че сега е затънал до шия точно в подобни неща.

Харди кимна.

— Поне дотам. Ако не и над главата.

— Дотолкова, че да не може да диша.

— Надявам се да не е така.

Те се захванаха с трохите от десерта, Франи въздъхна.

— И какво ще прави Ейб сега?

— Ще продължи. Ще се опита да накара Прат да не използва признанието. А това няма да стане.

— И после?

— Не зная. Може да напусне.

— Ейб няма да напусне. Тази работа е неговият живот.

— Той говореше за това. Ще бъде протест срещу Прат.

— Не го виждам по този начин. Мисля, че много ще й допадне историята за бруталните ченгета, които са тормозили бедния, но виновен заподозрян. Ще ги подхване и от двата края. — Франи изведнъж остави вилицата си и се вгледа през масата в съпруга си. — Дизмъс, тя може дори да го обвини.

— Той ще се оправи, Фран. Ейб е от хората, които оцеляват.

Но жена му отново клатеше глава.

— Не се притеснявам за неговото оцеляване. Въпросът е как ще продължи да живее. Дори и в най-добрите си дни не е особено сияен. А ако остане без работа, без нещо, което да прави… — Гласът й заглъхна. — А аз предполагам, че ако Прат се захване с това, ти също няма да се откажеш.

Той кимна.

— Вече се обадих на Дороти и Джеф. Най-малкото трябва да уредя нещата с тях.

— И кога ще стане това?

— Утре сутрин. — Харди направи гримаса. — Не мога да оставя Прат да обеси това хлапе без истински доказателства.

— И, разбира се, твоето възражение ще бъде, че някой друг е убил Илейн Уейджър.

— Така изглежда.

— В случая ти и Ейб… — Тя събра сили в себе си, изпи последните капки от виното си. — Е, вероятно двамата може да се опитате да се погрижите един за друг.

Но той поклати глава и подсили тревогите й: