Джон Лескроарт - Предварително изслушване

После ги затвори с чувството, сякаш е било вчера, въпреки че бяха минали четири години. Двете момчета имаха двуетажни легла до стената, там, където сега бяха поставили кушетката. А тук, на мястото на буковото барче, бяха долепените им бюра, на които си пишеха домашните и си събираха разни неща. Стаята беше пълна с всевъзможни джунджурии — хокейни стикове и подплънки за ръгби, всякакви топки, спортни и музикални плакати по целите стени. Незаличим аромат, непрестанен шум. Айзък все още си бе вкъщи, в стаята на долния етаж. Растящите момчета изпълваха всяко кътче с жизненост и възможности.

И Фло. Фло, която пее в кухнята или тихо си тананика край масата в дневната, докато оправя сметките. Тя винаги пееше или тананикаше.

Имаше хубав глас, дълбок и богат контраалт. Глицки бе сигурен, че Джейкъб бе наследил таланта си от нея. Жена му не беше особено сантиментална, но обичаше мелодичните балади, филмовите мелодии — „Над дъгата“, „Докато те има“, „Розата“. Още като я чу за първи път, „Неокована мелодия“ й стана любима. Сякаш песента бе част от самата й същност. Тя разресваше косата си, без да забелязва, че си пее и Ейб можеше да прекъсне всяко занимание, омагьосан от момента.

Беше решил да не губи контрол над себе си, но сега, някак си, го бе допуснал. Застанал тук, в старата спалня на момчетата, сред спомени, които никога не се бе опитвал съзнателно да извика, той започна да си позволява отново да чува пеенето й.

О, любов моя, скъпа моя…

Стаята се завъртя около него. Той постави ръка на очите си.

— Господи — прошепна Ейб.

Причерня му и се озова на кушетката, докато се чудеше какво му бе подействало така. В същото време бе напълно наясно какво. Най-сетне се изненада, че по някакъв начин тези пристъпи се появяваха толкова неочаквано.

Причината е в смъртта на Илейн, реши той. Тя бе пробудила всички стари проблеми.

Както и сутрешното интервю с Трея Гент. То все още го глождеше — не само липсата на какъвто и да било резултат около случая Бърджис, но и усещането му спрямо нея.

Вратата на офиса му.

Глупавия и незрял начин, по който се бе отнесъл към посещението на Харди. Той заслужаваше повече човечност.

В дома си не бе под постоянни атаки. Не можеше да бъде видян, не се налагаше да полага усилия, за да крие какво го притеснява. И това — липсата на Фло и по-големите деца, Илейн, всичко бе изплувало за момент на повърхността. Тук, където беше на сигурно място.

Нищо повече.

Добре, сега отново се владееше. Беше в стаята с телевизора. Нямаше никакво заредено оръжие за усилване на паметта. Само четири стени, прозорец, врата и гардероб, някакви евтини и трайни нови мебели. Три стъпки и отново бе до видеото, постави касетата и включи телевизора.

Франи намери Харди, още преди той да излезе от офиса. Беше чула за някакъв страхотен нов ресторант, който трябваше да бъде посетен, и бе успяла да направи резервация в последната минута. Затова вместо в „Шамрок“, дали не могат да се видят в зала „Секвоя“ в хотел „Клифт“?

Тъй като беше само на дванайсетина преки от мястото, където работеше, той й каза, че ще му е удобно.

— Нищо не обещавам, но има доста голям шанс.

— Добре. Ще пристигна в целия си блясък точно в седем — каза тя с най-обработения си британски акцент.

— Ако не си там, може някой друг да помоли за компанията ми и предполагам, че ще ми се наложи да изляза с друг ескорт.

— Надявам се да го направиш — тихо отвърна той.

— Това е велико проклятие с определен свръхестествен чар, проклятието на мъжете.

— Мога само да си представя.

— Въпреки че сърцето на жената е отдадено на съпруга й.

— Несъмнено. Тогава той ще удвои усилията си да бъде точен.

— В такъв случай, сър, ще възнаградя тези усилия.

— Сърцето му ще политне от тази възможност. До седем, нали?

— До седем. Чао.

Харди усмихнато постави слушалката на вилката.

Не беше помръднал и мускул, когато телефонът отново звънна. Той го вдигна.

— Дизмъс Харди — и Глицки беше на линията, заговаряйки без предисловие:

— Какво правиш?

— Момент да проверя. Струва ми се, че говоря по телефона.

— Ще бъдеш ли там още известно време?

— След час и половина имам среща с Франи.

— Достатъчно ми е.

— За какво?

— Да видиш касетата на Бърджис.

Харди се облегна назад, внезапно стиснал слушалката с две ръце.

— Какво има на нея?

— Взех я вкъщи. Тъкмо я гледах за първи път. Сверявах я с докладите за инцидента. Мисля, че би искал да погледнеш какво съм открил.