Джон Лескроарт - Предварително изслушване

Това беше доста необичайно. Въпреки че Харди и Глицки бяха приятели, полицаите нямаха навика да дават доказателствата на адвоката на защитата. Тази роля — наречена ролята на откривателя — беше изключителна привилегия на областния прокурор. Но Харди не смяташе да гледа зъбите на подарен кон.

— Касетата със самопризнанието? — запита той. — Вероятно ще успееш да ме убедиш.

По линията настъпи тишина, след това Глицки прочисти гърло.

— Исках също да ти се извиня.

— Добре. Ако е така, приемам. Трябва да знаеш, че аз също имам няколко въпроса.

Глицки отговори с дълга тишина. След това:

— Ще съм при теб след половин час.

Самопризнанието се намираше почти към края на шестчасовата касета. Гласът на Коул бе натежал от умора. През цялото време камерата бе фокусирана върху него — един продължителен кадър на изтощен мъж, седящ до масата в малка стая и рецитиращ своите реплики с равна интонация.

Трябваха им седем минути, за да го изгледат за първи път. Веднага пренавиха касетата и бяха по средата на повторното гледане, когато Харди спря картината.

— Тук — каза той, — точно тук. — Отново пусна касетата.

На екрана Коул отговаряше на въпрос за момента, когато е стрелял:

— Не зная, може би бях на трийсетина метра зад нея. Тя завиваше по алеята.

Инспекторът го попита какво е направил след това.

— Тя навлезе в сянката, така че беше наистина тъмно.

— Продължавай.

— Какво искаш да кажа?

— Само какво се е случило. Разкажи ни го със свои думи.

— Добре. — Дълго колебание. — Застрелях ли я?

— Това въпрос ли е? Не зная дали си я застрелял. Ти ще ми кажеш. Застреля ли я?

Обърканият поглед на Коул се стрелна някъде извън обхвата на камерата, след това се върна.

— Да, направих го. Тогава я застрелях. Когато навлезе в сянката.

— И после какво направи?

— Ами… тя падна и аз, спомням си, че отидох към нея. Тя беше легнала на настилката, затова я прекрачих. След това портфейла, огърлицата и т.н.

— А какво стана с пистолета?

— Пистолетът? О, да. За малко го оставих на улицата. Огърлицата… за нея ми трябваха две ръце. Тогава патрулката ме освети с прожектора си и си спомням, че трябваше да взема пистолета.

— И после?

— После хукнах да бягам.

Мъжете гледаха от двата края на кушетката в напрегнато мълчание. Харди натисна копчето на дистанционното управление и екранът стана черен.

Заговори на празното пространство пред себе си:

— Рана от близък контакт. Пистолетът е бил опрян в главата й, нали така? И тя не е паднала зле. Носела е чорапогащник, който не се е скъсал, усукал или нещо такова. Някой е бил съвсем близо до нея, след това я е прихванал и я е поставил на земята.

— Не някой — отвърна Глицки. — Бърджис.

Дизмъс го погледна скептично.

— Може би да, а може би не. Но Коул е бил на трийсет метра зад нея. Щом е бил пиян, както добре знаем, как е могъл да стреля толкова точно в основата на черепа в тази тъмнина? Та пистолетът е само седем сантиметра! — Харди смяташе, че ще служи по-добре на клиента си, ако е откровен с Глицки, вместо да увърта в името на адвокатската тайна. — Той ми каза, че не помни да е стрелял в нея, въпреки че трябва да го е направил.

— Въпреки че трябва да го е направил. — Ейб потъна в собствения си кладенец от скептицизъм. — Ето я фразата. Спомена ли защо?

— Направили са му анализ на кожата и са открили следи от барут.

— Не съм изненадан — сухо заяви Глицки. — Той е стрелял с пистолета, затова е така. — Пауза. — Всъщност, вероятно два пъти.

— Вероятно два пъти. Да поговорим за тази фраза. — Харди го погледна въпросително.

Ейб се хвана за думите му.

— Така или иначе ще разбереш. Един от полицаите, които са го арестували, Медрано, пише в рапорта си, че пистолетът е гръмнал, докато са го преследвали.

— Гръмнал е?

— Да.

— Ами, Ейб, май говорим за употребата на страхотни изразни средства. Пистолетът е „гръмнал“, така ли? Не мислиш ли, че е забавно да го запишеш?

Никакъв отговор.

Дизмъс продължи:

— Ти си патрулиращо ченге в тъмна алея и вече имаш едно мъртво тяло. Тичаш след побягнал заподозрян, адреналинът ти е стигнал извън обсега на медицинската апаратура и си абсолютно бдителен, нали? И ми казваш, че ще чуеш изстрел, но ще си сигурен, че пистолетът просто е гръмнал ? Че не е бил изстрелян срещу теб. Но убеден ли си? Достатъчно ли, за да не отговориш? Съмнявам се.

— Това е удар — отбеляза Глицки.

— То е много повече, Ейб. — Харди отново включи видеото. — Като капак на всичко, имаме и това — тази част определено не ми харесва.