Джон Лескроарт - Предварително изслушване

Но ако Тори искаше да преизберат шефката му, той трябваше да я накара да се огъне, въпреки че знаеше припева на старата песничка — Шарън беше дъб, а не върба. Тя нямаше да се огъне.

Независимо от всичко, можеше да й помогне да осъзнае, че не е задължително да търси пълно отражение на личната морална позиция на политическата арена. Щяха да си позволят и някоя сива зона, въпреки че Бог знаеше или поне Тори, че сивите зони не бяха по вкуса на Прат.

— Не съм сигурен — започна отново Тори. — Може би хората не виждат как резултатите от твоята — нашата — програма ще повлияят върху живота им.

Ноздрите на Прат се разшириха, а живите й очи заблестяха.

— Какво имаш предвид, Гейб?

— Нека вземем за пример бездомните. Само по себе си да нямаш дом не е престъпление.

— Въобще не е. — Прат си служеше с резките даскалски поправки едва ли не като словесен тик.

Но Тори й бе свикнал и вмятането й изобщо не прекъсна потока на мислите му.

— И никой не твърди обратното. Но, ако си спомняш, една от основните точки в кампанията ти беше, че ще се отнасяме към бездомните с уважение. Мисля, че това докосна някаква струна в душите на избирателите ти.

— Така и би трябвало да бъде.

„Също така — мислеше си Тори, — ако премахнем израза би «трябвало» от речника на шефката му, тя ще остане почти няма.“

— Да, но не можеш да отречеш, че тази политика ни създаде някои проблеми.

Гейб знаеше, че това е уловката в премълчаното послание. След като Прат бе дошла на власт заради прилив на хуманност, тя създаде коалиция с кмета и някои от общинарите и, с участието на положително настроените медии, обяви на цялата страна, че под нейното ръководство Сан Франциско ще стане рай за бездомните. Полицията нямаше да тормози бедните и унизените. Край на хайките. Градът ще финансира програми за безплатна храна. Армия от доброволци ще създава подвижни кухни за топла супа и ще носи сандвичи на гладните по местата, където те живеят.

Казано накратко, тази утопична политика доведе до масова миграция на безработни от цялата страна към града в залива. За няколко месеца пълчища от скитници, пияници, хора с психични отклонения и наркомани завзеха парковете „Голдън Гейт“ и „Долорес“, както и всяка зелена площ наоколо. Улиците на търговския център се пренаселиха с просяци, изтегнати по входовете пияници и пикаещи навсякъде отрепки. Когато най-ужасните прогнози се сбъднаха, учтивите молби за бързи промени се превърнаха във войнствени настоявания и дадоха началото на недоволства, улични кражби, изнудвания и грабежи.

— Но това не бяха бездомните, на които искахме да помогнем — оправда се областната прокурорка. — Тези са криминални елементи. Хората са длъжни да видят това. Просто трябва да ги образоваме.

Тори клатеше глава.

— Не, Шарън. Те никога няма да го видят. Смятат, че ти си отворила градските порти за скитниците. Ти разруши туристическата индустрия.

Прат изправи гръб и вдигна чашата с коктейл до устните си. Отпи замислено.

— Прекалено късно ли е?

— Нека те попитам нещо, Шарън. Сигурна ли си, че искаш да продължиш да работиш това? Че искаш отново да се включиш в надпреварата?

— Въпросите са два — усмихна се почти сърдечно шефката му и леко го докосна по ръката. — Дали искам да продължа да върша това? — повтори тя. — Сторихме много добрини, Гейб. Не е ли така?

Тори отново потърси внимателен отговор.

— Мисля, че направихме положителни промени в дневния ред, Шарън. Хората мислят за офиса — за областния прокурор — по много по-различен начин отпреди. Сега го възприемат като фактор на социално и дори морално лидерство. И всичко това е за добро.

— Но…

Гейб лапна две ядки.

— Но фактите все още сочат, че по-голяма част от избирателите се връщат към тезата, че основната роля на областния прокурор е да преследва хората, които нарушават закона. А това никога не е било твоята сила. Ти искаш да помагаш на хората. Ето кое винаги те е движило напред. Затова и те попитах дали искаш да продължиш да вършиш тази работа.

Шарън замислено въздъхна.

— Проповедта ти беше безсмислена, Гейб. Вече сме доста напреднали в анализите си. Знаехме какво става. Не можехме да продължим да строим затвори и да хвърляме все повече хора в тях. Трябва да…

Тори постави длан върху ръката на Прат, за да я прекъсне. Те трябваше да образоват масите, и престъпниците, и жертвите, да създадат кабинети за консултация и рехабилитация и така нататък. В някаква степен, преди да започне работа на пълен щат в Съдебната палата и да бъде увлечен от глупавия и безнадежден ход на престъпността през системата, той дори вярваше в известна част от всичко това. Но времената на оптимизъм бяха отминали.