Джон Лескроарт - Мотивът

— Той най-вероятно ще дойде и ще те застреля, тате.

— Да, имаш право. Може би е по-добре да изчакам един ден, за да свикне.

Преди да отиде в службата си, Глицки се отби в отдел „Убийства“, където Марсел Лание седеше зад бюро, заемащо по-голямата част от кабинета му, и почука на отворената врата.

— Може ли да вляза?

— Не може — изсумтя Лание, след това махна на началника си да влезе. — Ранно посещение, Ейб. Кунео?

— Как се сети?

— Имам невероятни прорицателски способности. Той не е доволен от събитията и аз не го виня.

— Обвинявай кметицата.

— И аз така чух.

— Работата е там, че ако ще работим по този случай заедно, трябва да общуваме помежду си. В момента аз не знам какво знае той и обратно. Според мен той още дори не е разговарял със Страут, затова вероятно не подозира, че няма как Миси да се е застреляла. Или че Хановър не се е самоубил. А двете неща заедно означават, че хипотезата за убийство и самоубийство отпада и най-вероятно сме изправени пред двойно убийство.

— И какво искаш да направя?

— Говори с него и му обясни, че не се натрапвам.

Изражението на Лание претърпя лека промяна.

Глицки усети как в лицето му нахлува топлина. Заговори пресилено спокойно.

— Нали не мислиш, че се натрапвам, Марсел?

— Не, щом казваш, че кметицата ти е възложила случая, защо да се натрапваш? — Лание се приведе напред, подпрял лакти върху бюрото. — Само че, Ейб, не е тайна, че ти и нейна светлост сте приятели…

— Това не е…

Лание вдигна ръка:

— Моля те, не знам дали е вярно, обаче така смятат всички. Няма как да го отречеш особено след днешния вестник, нали? Дай да наричаме нещата с истинските им имена. Най-малкото никой не би отрекъл, че сте съюзници, нали? Убит е един от нейните дарители, случаят се пада на Кунео и не щеш ли, ти също получаваш специално назначение по случая. Кажи ми, ако работеше тук, ако беше на неговото място, това нямаше ли да те вбеси?

Лание отново се облегна на стола си и преплете пръсти върху корема си.

— Виж, Ейб, не е тайна, че той не те харесва много, а и според мен ти също не си му голям фен…

— Той почти ме обвини в съучастие в убийство, Марсел. А това до голяма степен успокои нещата около самия него.

— Добре, разбирам, така е. Но трябва да признаеш, че това нещо с теб и с кметицата сигурно му се е сторило като лична вендета.

— Ти вече си говорил с него за това — поклати глава Глицки.

— Не, но тази сутрин ми е оставил съобщение. Доста дълго. Според него ти виждаш в този случай възможност да го изгониш от отдела. Иска просто да ме осведоми за това.

— Заради един-единствен случай? Доколкото ми е известно, инспекторите имат профсъюз. Не бих могъл да го уволня, дори и да исках, не и без причина.

— Може би ще намериш някаква причина.

Глицки поклати глава:

— Вярваш ли в това, Марсел?

— Не. Честно казано, не вярвам. — Той се размърда на стола си. — Но не искаш ли да се запиташ защо Кейти Уест проявява такава лична заинтересованост към случая? Добре, убит е един от най-приближените й хора. При това положение тя се обажда на заместник-началника на инспекторите, за да оглави разследването? Защо? Понеже й е приятел и тя го иска поради съвършено различна причина, защо иначе?

— И каква ще да е тази причина?

— Не знам. Но бих могъл да допусна, Ейб, че може би се опитва да прикрие нещо.

Сега гласът на Глицки стана дрезгав:

— И ти смяташ, че аз бих й помогнал?

— Не. Не би го направил умишлено. Но, чуй ме, ако докладваш на нея, а не на някой в отдел „Убийства“…

— Нали това казвам и аз. Опитвам да се сработя с Кунео.

— Въпреки това става дума предимно за теб и за нея, а не за теб и за него. Ако се добереш до нещо, което би я притеснило…

— Чакай малко. Едва ли смяташ, че Кейти Уест е замесена в убийствата.

Лание се загледа в пространството помежду им за момент, след това сви рамене:

— Не в смисъла, който влагаш. Макар че и двамата знаем, че би могла да е замесена. Истинският въпрос е дали може да има друга връзка между нейна светлост и господин Хановър? Може би убийството му е някакво предупреждение към нея? Може би става въпрос за пари от дарения? — Погледът на Глицки накара Лание да се дръпне назад и да разпери ръце: — Просто ти нахвърлям някои идеи. Само че истината е, че би могла да иска да участваш в разследването по съвършено различни причини от тези, които ти казва, и не смятам, че си толкова наивен — всъщност изобщо не си наивен, — та да не си помислил за това.