Джон Лескроарт - Мотивът

— Според мен не ти стига — отвърна Франи, — но не там е въпросът. Освен това не е „няма нищо“. Напоследък тя винаги постъпва по този начин. А явно никой освен мен не забелязва. И не го е грижа.

Олеле, помисли си Харди.

— Винаги ли? — повиши тон на свой ред Ребека. — Винаги! Изобщо не разбирам за какво говориш. Не съм направила нищо, освен че хапнах малко от глупавата сьомга, която си беше на масата точно пред мен. Добре, ако съм я изяла цялата, съжалявам. Но какво искаш да направя, мамо? Да я изплюя обратно ли? — пъхна тя пръст в устата си.

Винсънт, който следеше как се развиват събитията, внезапно хвърли страницата с комиксите, скокна и се отдръпна от масата:

— Спокойно, Бек. Хайде стига.

Харди се намеси в същия момент:

— Не повръщай нищо. Просто ще намажа хлебчето с някоя от рибките в аквариума…

— Не се шегувай с това — обади се Франи. — Не е смешно.

— Изобщо не възнамерявам да повръщам наистина. — Ребека завъртя очи нагоре, според Харди — за да изрази нещо като платоничен идеал за младежка обидчивост.

— Добре тогава.

Франи явно изобщо не смяташе, че това е „добре“, само че борбата й бе отнета, тя се обърна и изчезна обратно в кухнята. Харди се зачуди дали да я последва и реши, че в крайна сметка и за двамата ще бъде по-добре, ако не го направи. Ако отидеше при нея, просто щяха да продължат да говорят за Бек и как започват да я изпускат от контрол, как тя вече не ги уважава и как той е престанал да заема активна позиция. Нещата щяха да ескалират и неусетно разговорът щеше да се завърти около тях двамата с Франи. Нима не вижда каква става тя? Нима му е все едно какво се случва с дъщеря му?

Не му беше все едно. Просто не прекарваше с нея толкова време, колкото прекарваше съпругата му, не се отъждествяваше с нея повече или по-малко, а и не смяташе, че трябва да го прави. Дъщеря му растеше, ставаше независима, което според него бе основната й задача. При това се справяше добре с нея. Даже повече от добре, като се има предвид, че оценките й бяха средно добри, че беше председателка на няколко клуба и че една вечер в седмицата работеше, като преподаваше математика на изоставащите.

Харди наистина вярваше, че тя не е чула предупреждението на Франи за сьомгата. Никога не би изяла парчето, ако знаеше, че е за баща й. Но Франи щеше да каже, че точно в това е проблемът — че тя не мисли за никого другиго освен за себе си. Неговият отговор на тази реплика гласеше: „Разбира се, че не мисли, тя е тийнейджър“. Само че отговорът му не се радваше на популярност.

Седна, отхапа от хлебчето си и посочи към останалите страници на вестника си до лакътя на сина му.

— Вин, може ли да ми подадеш няколко листа? — След това рече sotto voce на Бек: — Вярвам, че не си изяла сьомгата ми нарочно, обаче не е ли по-добре да се извиниш на майка си, задето й повиши тон?

— Само че, знаеш ли, татко — снижи глас дъщеря му, — всъщност тя ми повиши тон.

Винсънт, който се бе върнал на мястото си, поклати глава и безсилно вдигна нагоре очи. Момичета! Харди кимна с разбиране. В това отношение двамата със сина му бяха съюзници. След това отново посочи и нареди:

— Вестника, моля. Щом не мога да ям сьомга, не може ли поне да си прочета вестника?

Вин се пресегна и грабна заглавната страница — скорострелно — и му я подаде над масата, като междувременно хвърли поглед на заглавията. — Ей, това е чичо Ейб. — С което придвижването на вестника спря.

— Вин — внезапно рязко прозвуча гласът на Харди. Той щракна с пръсти: — Веднага, моля те.

Тонът му изключваше всякакви спорове. За секунда Винсънт скокна и застана до рамото му и двамата мъже в къщата зачетоха заглавието под заемащата място за четири колони снимка на Глицки, който изискано поздравяваше кметицата. „Заместник-началникът на полицията Ейбрахам Глицки получи нареждания в движение вчера следобед от Кейти Уест във Фери Билдинг по време на първата «Разходка из квартала» на кметицата. Новата администрация на града възнамерява да увеличи полицейското присъствие и да повиши гражданското съзнание в проблемните квартали на града, а според кметицата появата на Глицки подчертава духа на сътрудничество между оглавяваната от нея служба и полицейското управление, върху който и двете страни се надяват да градят отношенията си“.

— Чичо Ейб се прочува — отбеляза Винсънт.

— Тъкмо каквото винаги е искал.

— Мислех, че той мрази подобни неща.

— Така е. Ще намрази тази снимка. Може би трябва да му се обадя и да му кажа колко спретнат и официален изглежда, докато отдава чест и така нататък. Даже подлизурски.