Джон Лескроарт - Мотивът

Още по-важно от това обаче беше красивото правно съображение, че дори всяка дума на Сидън да бе вярна във всяко отношение и той да бе разпознал Катрин изключително убедително — дори при това положение, свидетелските му показания не я поставяха на местопрестъплението, в който и да е момент. Просто нямаше връзка.

Още преди процеса Харди бе подал искане тези свидетелски показания да бъдат изключени, но Браун ги бе допуснала един бог знае по какви причини. Изводът, че вероятното закупуване на бензин в туба от страна на Катрин по някакъв начин я уличава като подпалвач, според Харди беше направо абсурден. Личеше си, че съдийката и повечето съдебни заседатели смятат същото. Въпреки това той поде въпроса по време на кръстосания разпит и отново изтъкна, че Джефи не е разпознал Катрин от шест снимки. Кунео му бе показвал само по една снимка; той дори не беше виждал как клиентката на Харди си тръгва от бензиностанцията, не беше забелязал в каква посока потегля, не беше я виждал отново след това. После Харди го разби напълно с въпросите си кой ден или поне коя седмица е забелязал жената със синята риза. Дневникът на бензиностанцията показваше, че следобед в онази сряда някой е купил десет литра бензин в туба и Джефи най-накрая призна — по характерния си отбранителен начин, — че си е помислил, че би трябвало да е тя. Спомнял си я, така че би трябвало тя да е била жената от онзи ден.

Харди отбеляза мислено, че ще му е по-трудно да се справи с Максин Уилис, но въпреки това не бе невъзможно.

За разлика от Джефи Сидън на нея не й беше трудно да посочи Катрин като жената, която бе напуснала дома на Пол Хановър половин час преди установяването на пожара. За щастие обаче Харди бе разпитвал доста подробно и нея, и съпруга й. По време на тези разговори бе открил една опора, с която смяташе, че ще успее да се оправи при този кръстосан разпит.

— Госпожо Уилис — започна той, — най-напред разпознахте жената, която е напуснала дома на Хановър през няколко къщи от вашата в деня на пожара пред един от инспекторите по палежите в нощта на пожара, нали?

— Да.

— Бихте ли разказали на съдебните заседатели за това?

Тя услужливо се обърна с лице към тях.

— Няма много за разказване. Двамата със съпруга ми живеем през три къщи от дома на господин Хановър и бяхме евакуирани в нощта на пожара, защото имаше опасност и нашата къща да пламне. Всички стояхме отвън, когато дойде един господин и се представи като инспектор по палежите към пожарната. Записа си имената и адресите ни и ни попита дали имаме нещо да съобщим във връзка с пожара.

— Той легитимира ли се?

— Да.

— На документа му пишеше ли името Сид Босио?

— Да, това пишеше.

Харди се върна обратно на масата си и извади лист от отворената си папка. Показа го на Роузън и на съдията и накара пристава да го въведе като следващото доказателство на защитата, след това се върна при свидетелката.

— Госпожо Уилис, разпознавате ли този документ?

— Да.

— Ще кажете ли на съдебните заседатели какво е това, ако обичате?

— Това са показания, които написах за инспектора по палежите, след като той говори с мен през нощта на пожара.

— Добре. В горната част на документа пише вашето име и адрес, а в долната стои вашият подпис, нали?

— Да.

— В уверение на това, че показанията ви са точни и правилни?

— Точно така. Според каквото знаех тогава.

Не беше чудно, че госпожа Уилис бе обучена в сравнение с последния път, когато Харди бе разговарял с нея. Сега тя погледна към Роузън и после отново към Харди. Знаеше какво ще последва и дори го удостои с уверена усмивка.

— Госпожо Уилис, бихте ли прочели на съдебните заседатели показанията, които сте подписали?

— Разбира се. Целия текст ли?

Харди отвърна на усмивката й:

— След името и адреса ви. Подчертания текст.

— Добре. — Тя разгледа документа за момент. — „… видях обитателката на къщата, госпожица Дамиен да излиза от постройката малко преди пожара“.

— А под госпожица Дамиен всъщност имате предвид една от жертвите в този случай, нали?

— Да, написала съм името й малко погрешно.

— Благодаря ви, няма нищо. — Харди взе листа от нея и го върна при доказателствата. — И така, госпожо Уилис, само за да изясним напълно това, вие сте дали тези показания пред инспектора по палежите Босио през нощта на пожара?

— Да.

— Така, продължаваме нататък. Следващия път, когато сте имали възможност да разпознаете човека, напуснал дома на Хановър малко преди пожара, е било по снимка, нали?