Джон Лескроарт - Мотивът

— Искаш да кажеш, че Миси е крала от Пол? След като и без друго е щяла да получи всичките пари?

Седнали на бетонната пейка, двамата изглеждаха като треньори, които се съветват до страничната линия на игрището.

— Нямало е да получи нищо, ако го напусне — каза Харди.

— Да, знам. Обаче толкова пари… Ако е истина, тя явно е планирала да го напусне от доста време и изобщо не го проумявам. Двамата се сгодиха официално едва шест месеца преди смъртта им, а ремонтът течеше много преди това.

Харди леко изпъна рамене.

— Може би не е била сигурна, че изобщо някога ще се оженят, и е искала да измъкне нещо от него заради времето, което му е отделила. А когато наистина са започнали да правят планове, тя вече е била отмъкнала всички тези пари.

— Може би, но не знам какво означава това. Защо ги е откраднала?

— Ти го каза. Карали са се. Пол може и да не е смятал, че кавгата е сериозна, обаче тя явно е била на друго мнение. Готвела се е да го напусне.

Катрин седна с изпънат гръб.

— Може и да съм глупава, Дизмъс, обаче не виждам никакъв смисъл в това. Тя нямаше да го напусне заради някакво евентуално и незначително назначение в кабинета. Пол ми каза. Онзи ден. Спомняш ли си? Точно затова е била кавгата. Той се канеше да им позволи да започнат процеса на проучването. Само че освен него имаше и други кандидати. Можеше изобщо да не го номинират, а дори да го номинираха, можеше да не го одобрят. Щяха да минат месеци, ако изобщо станеше. Не разбирам защо Миси ще решава да го напусне заради това миналия май.

— Не споря с теб. Обаче остава фактът, че тя е изтеглила парите. Ако не е искала да го напусне, какво е искала да прави?

— Може би е искала да му ги върне?

Погледът, който й метна Харди, сякаш казваше „слез на земята“.

— Може би не.

В коридора пред тях двама пристави водеха осмина затворници в оранжеви костюми в друга клетка по дългия коридор. Веригите, с които бяха оковани, подрънкваха и отекваха, а когато шумът заглъхна, Харди каза:

— А ако някой я е изнудвал…

— За какво?

— Не знам. Само че около Миси има доста загадки, не си ли съгласна? Никой не знае нищо за нея. Дори типовете от жълтите вестници не са публикували никакви мръсотии, а щом те не са успели да изровят нищо, аз съм убеден, че ако има някаква мръсотия, тя е добре скрита. Сега се питам дали някой не е открил някаква неприятна тайна на Миси и не е заплашил да каже на Пол. Така че Миси е трябвало да му плати, за да му затвори устата.

Катрин едва се осмели да произнесе думите:

— Да не мислиш за Тереза?

— Тя е бившата му съпруга — каза Харди. — Ненавиждала е Миси повече от останалите. Имала е мотив да рови за мръсотии, свързани с нея. — Не добави, макар и двамата да го знаеха, че Тереза няма алиби, че е платила в брой за новата си кола малко след като Миси е изтеглила парите. Харди не искаше да пресилва нещата, но изведнъж помежду им в клетката затрептя внезапно станалата съвсем реална вероятност Тереза да е убила Пол и Миси.

— Някой друг в семейството някога да е разпитвал Миси за живота й? — попита Харди. — Дори и когато за пръв път ви е била представена?

— Ние не се събирахме заедно всички на салонни игри, Дизмъс. Двамата с Пол се движеха в различна среда от нас. Виждахме ги заедно на празници и понякога на някое публично мероприятие, само че не си гостувахме с пренощуване и не си споделяхме тайни, уверявам те.

С ъгълчето на очите си Харди забеляза как приставът се появява в малкото стъклено прозорче на вратата на съдебната зала. Чуха подрънкването на ключовете и вратата се отвори.

Представлението започваше.

Току-що се бяха върнали от почивката на сутрешното заседание и Харди имаше усещането, че досега се справя добре на фронта на свидетелите. Беше доволен от решението на Роузън да призове Джефри (Джефи) Сидън, защото поведението на младия служител на бензиностанцията беше най-малкото неприятно. Лишени от въздействие, едва доловимо враждебни и издаващи отегчение от цялата процедура, промърморените му отговори със сигурност не вдъхваха доверие на съдебните заседатели.

Освен това той не бе разпознал Катрин достатъчно категорично. Да, наистина, беше я разпознал по снимка, а след това от снимката, която бяха направили при арестуването й. Харди вече бе изтъкнал недостатъците на разпознаването по една-единствена снимка, но фактът беше, че и други хора твърдяха, че са разпознали Катрин, така че този свидетел бе просто поредният. Само че Джефи явно се поколеба, когато се изправи пред нея на живо. Наложи се Роузън да го пита два пъти дали разпознава в залата човека, който бе купил бензин в туба от бензиностанцията му. Дали може да посочи този човек на съдебните заседатели? Джефи бе повдигнал ръка съвсем малко, беше кимнал и съвсем за кратко бе посочил Катрин. От действието му Харди остана с впечатлението, че той все едно беше разиграл думите „Струва ми се“ като пантомима.