Джон Лескроарт - Мотивът

Харди, когото Глицки събуди четирийсет и пет минути преди това, беше облечен с един от тъмносивите си костюми за съдебната зала, с бяла риза и с тъмна вратовръзка. Той духна над чашата си с кафе и отпи.

— Миси лично ли го е подписала? — попита той.

— Няма друг начин.

— По пощата например.

— Все пак трябва да подпише нещо.

— Да, обаче би могла да го направи преди месеци.

— Само че все някой трябва да е отправил искането, нали? И в двата случая няма значение. Тя е подписала формуляра за теглене и е взела парите в брой. Все още пазят екземплярите от документите.

— Как успя да ги видиш без призовка?

Глицки се замисли и за момент се поколеба.

— Това е тайна, която може да струва поста на управителката. Тя ми е позната. Само че забрави за логистиката за момент. Миси е успяла да докопа над осем хиляди долара. Може би повече. Осем дни, преди да бъде убита.

Харди остави чашата си на плота, качи се до нея и отново я взе.

— Откъде е взела толкова пари?

— От Хановър. Надула е цената на ремонта. Според мен в сейфа е имала поне няколкостотин хиляди долара.

— Няколкостотин хиляди? Майтапиш се!

— Не.

— Ако това е вярно, тя се е готвела да го напусне. — Това не беше въпрос.

— Най-вероятно.

— А той не е имал представа.

— Сигурен ли си?

— Според Катрин. Явно са се карали заради назначението му в кабинета и точно затова тя си е тръгнала последния ден, но Пол е казал на Катрин, че всичко ще се оправи. Миси нямало да го напусне. В никакъв случай.

— Значи той не е знаел — съвсем явно се намръщи Глицки.

— Надявам се, че е истина и че той не е излъгал Катрин само за да дразни семейството. Може би това е причината да ги убият и двамата. — Внезапно Харди се изпъна и се плесна по челото. — Боже, какви ги говоря? Извинявай, Ейб, насред процес съм. Малко съм стеснил фокуса. Как е момчето ти?

— Добре е — с равен глас отвърна Глицки. — В щастливия един процент от децата в неговото състояние.

— Значи можете да отдъхнете.

— Малко. — Обаче Глицки не вярваше, че ще успее да задържи оптимизма си, ако продължат да говорят за здравето на Закари, затова отново се върна към работата. — Смятах днес да направя всичко законно. Да взема жалкия ти подпис за призовката, за да може през следващата седмица да разполагаме с копия от документите.

— Искаш да кажеш с банковите сметки на Миси?

Глицки кимна:

— Надявах се да ми помогнеш да станат важни за случая. Да ги вържеш с наследството на Хановър и с липсващите пари. Ти подпиши призовката, а документите ще пристигнат направо в съда. Роузън не дава и пет пари дали ще се сдобием с тях.

— Искам да те питам нещо — каза Харди. — Как изобщо се сети за това? За Миси?

— Ти ме подсети. Колата.

Впери поглед в Харди, седнал върху плота до печката, и му разказа за поредицата от необичайни открития, които бе направил, проследявайки свързаните с Миси нишки — от адреса, който бе взел от архивите на пътна полиция, после до Рут Гътри, нейната хазяйка, и до магазина за мебели, в който Миси не беше работила, което пък го бе накарало да провери чековата сметка и другите й сметки в банката.

— Чакай малко — каза Харди, когато Глицки приключи, — значи искаш да ми кажеш, че тя е дошла в Сан Франциско преди около три години, но все още не се знае нищо за това откъде се е появила?

— Да. Явно е дошла отнякъде, където се говори френски. Обаче как се е озовала тук? Паднала е от небето. На сметката й в Американската банка има номер на социална осигуровка, така че се канех да проверя и това. Стига да подпишеш призовките. — Всъщност на Харди не му представляваше никаква трудност да изиска сведения за банковите сметки на Миси и двамата мъже го знаеха. Нямаше да му отнеме и пет минути да приготви призовките. — Просто ми се струва, че това може да помогне, Диз.

Харди усети прилив на умора — кафето не действаше достатъчно бързо. Той закри очите си с ръце, след това вдигна чашата с кафето и я пресуши. — Знам, че е така. Извинявай. Мисля си за очевидците. Само да знаех как мога да използвам тази работа с Д’Амиен. Ако е имала всички тези пари в брой, плюс пръстена, и Катрин го е знаела… Обаче това само подсилва мотива й.

— Не ти гарантирам, че нещо от това ще ти помогне за делото, но просто искам да науча повече — каза Глицки.

— Аз също, винаги. Обаче понякога просто не ми е писано.

— Така е, но би било глупаво да не проверим.

— Не и ако не е от помощ за клиентката ми, а в момента ме интересува едва ли не само това.