Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Как изглежда?

— Кой знае? Тя е забулена.

— Някой друг?

— Един младеж, който обикновено е до нея, изглежда, й е приятел — има руско оръжие, не знам марката.

— Как се казва?

— Викат му Азра.

— Синия? Син цвят?

— Да. И понеже заговорихме за цветове, се сетих за още един мъж, също е млад, но вече прошарен — нещо доста необичайно за арабин. Казва се Абияд.

— Белия — каза Евън.

— Да. Разпознахме, че той е един от хората, отвлекли американския самолет в Бейрут. Но само по снимка, не знаем името му.

— Насир, Ятийм, Синия и Белия. Би трябвало да ми е достатъчно.

— За какво? — попита лекарят.

— За онова, което ще предприема.

— Обмисляйте действията си — каза меко лекарят, докато наблюдаваше как Евън връзва широките затворнически панталони с ластичен колан. — Ахмат се разкъсва: от една страна, можем да научим много чрез вас, но от друга, вие разбирате — наистина можете да станете жертва. Султанът държи да го знаете.

— И аз не съм глупак. — Кендрик облече сивата затворническа куртка и обу твърдите кожени сандали, каквито се носеха в арабските затвори. — Ако почувствам заплаха, ще викам за помощ.

— Само да извикате, и ще ви разкъсат като зверове. Няма да живеете и десет секунди. Никой няма да е в състояние да ви помогне.

— Добре, някакъв код. — Евън закопча грубата куртка и огледа амбулаторията — съзря няколко закачени на канап рентгенови снимки. — Ако вашите подслушвачи чуят, че споменавам някакви филми, изнесени от посолството, елате да ме измъкнете. Ясно ли е?

— Филми, изнесени от посолството…

— Да. Ще изрека или ще извикам тези думи само ако съм сигурен, че са ме… А сега нека се разчуе. Кажете на надзирателите да сплашат задържаните. Амал Баруди — ръководител на ислямските терористи в Източна Европа, е заловен тук, в Оман. Стратегията на умния ви млад султан да ме охранява временно може много да ми помогне. Това е моят пропуск за техния прогнил свят.

— Целта беше друга.

— Но и сега ще свърши работа, нали? Ахмат сякаш се сети преди мен. Всъщност може и да го е предвидил. Наистина.

— Ами, няма такова нещо! — възрази лекарят и вдигна двете си длани към Евън. — Чуйте ме. Всички ние можем да градим теории и да правим каквито искаме предположения, но не сме в състояние да дадем гаранции. Лагерът се охранява от войници, а ние не можем да надзърнем в душата на всеки. Ами ако сред тях има симпатизанти на терористите? Погледнете улиците. Побеснели животни, които очакват следващото убийство и дори се обзалагат! Не всеки гражданин в аба или войник в униформа обича САЩ, разказват се какви ли не истории, говори се твърде много за антиарабските настроения на американците.

— Ахмат каза същото за неговия гарнизон тук, в Маскат. Само дето използва думата „очи“.

— Очите крият тайните на душата, я шейх, султанът е прав. Ние тук живеем в постоянен страх да не ни предадат. Войниците са млади, лесно се влияят и обиждат. Представете си, само си представете, че КГБ реши да изпрати съобщение и още повече да дестабилизира положението: „Амал Баруди е мъртъв, човекът, който се представя за него, е измамник.“ Тогава няма да има време за кодове или за зов за помощ. И ще обсъдят много внимателно как да ви убият.

— Ахмат бе длъжен да помисли за това.

— Не е честно! Вие му приписвате неща, за които той и хабер си няма! Името на Баруди трябваше да се използва само за отвличане на вниманието при крайни обстоятелства, за нищо друго! Обикновените граждани ще заявят, че са присъствали на залавянето на терористи, гори и ще назоват името му, и това ще всее объркване — такава беше стратегията. Объркване, учудване, нерешителност. Ахмат обмисляше как да забави с няколко часа екзекуцията ви, как да ви измъкне, ако ви заловят. А не как да ви внедри сред тях.

Евън се облегна на масата, върху която бе кръстосал ръце, и се вторачи в оманеца.

— Тогава нещо не ми е ясно, наистина, докторе. Не търся под вола теле, но нещо не се връзва в обясненията ви.

— Какво?

— Щом ми лепвате името на терорист — и то на изчезнал, мъртъв терорист, за да ми осигурите изгодна позиция, както я нарекохте вие…

— Та временно да сте в безопасност, както уместно се изразихте вие — прекъсна го Фейзал.

— Тогава представете си, само си представете, че не се бях съгласил снощи да участвам в онази сценка на Ал Кабир?

— Никой не го е очаквал от вас — спокойно отговори лекарят.

— Вие просто избързахте. Трябваше да бъдете „заловен“ не в полунощ, а рано сутринта, точно преди молитвата, край джамията Кор. Новината за залавянето на Баруди щеше да се разнесе из пазарите, точно както плъзват слуховете, че на пристанището се е появила евтина контрабандна стока. Друг щеше да изиграе вашата роля. Такъв беше планът.