Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Ел Баз ми спомена.

— Само той в цял Маскат знае.

— Значи ако този Баруди бъде приет тук, в Оман, по-точно, ако аз бъда приет за Баруди, ще имам на какво да се осланям, стига руснаците да не раздрънкат каквото знаят.

— Доста ще поумуват, преди да се раздрънкат. Трябва да се уверят, че няма капан, и ще изчакат развитието на нещата. Другата ви ръка, ако обичате. Вдигнете я нагоре!

— Въпрос — каза твърдо Евън. — Ако Амал Баруди е минал границата, защо не е бил заловен? Напоследък граничарите ви са доста бдителни.

— Колко хора на име Джон Смит има във вашата страна, я шейх!

— Е?

— Името Баруди се среща доста често в арабския свят, може би повече в Кайро, отколкото в Риад, но все пак е твърде разпространено. Амал е същото като вашия Джо или Бил, или, разбира се, Джон.

— И все пак Ел Баз го е вкарал в компютрите на граничния контрол. Може да се появят съмнения.

— Които бързо ще се разсеят — прекъсна го оманецът, — властите ще се ограничат с наблюдение и един сериозен, но рутинен разпит.

— Защото нямам белег на врата ли? — попита бързо Евън. — Единият полицай на Ал Кабир спомена за някакъв белег на врата ми, на врата на Баруди, де.

— Нямам такава информация, но сигурно е така. Вие нямате белег. Но има и по-сериозни причини.

— Например?

— Един терорист никога не разгласява, че пристига в чужда държава, особено в държава, обхваната от размирици. Той използва фалшиви документи. Ето какво ще търсят властите, а не някой си Джон У. Бут — аптекар от Филаделфия, който за зла участ е съименник на онзи прочут убиец.

— Доста добре сте запознат с клюките в Америка.

— Завършил съм медицина в университета „Джонс Хопкинс“. Благодарение на бащата на нашия султан, той откри едно бедуинско дете, което не искаше да се задоволява с катунарския живот в своето племе.

— Как?

— Това е дълга история. А сега си свалете ръката. Евън погледна лекаря.

— Доколкото разбрах, сте много привързан към султана.

Оманецът погледна на свой ред Кендрик в очите.

— Готов съм да убия човек заради неговото семейство, я шейх — каза меко той. — Е, не жестоко. Може би с отрова, с погрешна диагноза или невнимателно боравене със скалпела — нещо, с което до известна степен да се отплатя за добрината, но съм готов да го направя.

— Убеден съм в това. Следователно сте на моя страна.

— Определено. Ще ви го докажа с един телефон, който не знаех доскоро — 555–0005.

— Това стига. Как се казвате?

— Фейзал. Доктор Амал Фейзал.

— Ясно. Джон Смит.

Кендрик стана от кушетката и гол се приближи до малката мивка. Изми ръцете си, като ги натърка със силен сапун, за да махне излишните петна от пръстите, и разгледа тялото си в огледалото. Бялата му кожа потъмняваше, след минута щеше да е достатъчно мургав, за да се появи в лагера със заловените терористи. Погледна отражението на лекаря в огледалото.

— Как е там? — попита Евън.

— Нямате работа при тях.

— Не ви питах това. Искам да знам как е. Има ли някакви правила, когато пристигат нови пленници? Проверявате ли ги? Сигурно ги подслушвате, глупаво би било да не го правите.

— Подслушваме ги и те вероятно го знаят — струпват се при вратата, където са основните микрофони, и вдигат врява до бога. Таванът е прекалено висок и записът става лош, а останалите микрофони са в сифоните на тоалетните. Преди няколко години Ахмат смени с тях старите дупки в пода. Но те не вършат никаква работа, сякаш задържаните знаят, че сме ги монтирали. Ала и малкото, което чуваме, не е приятно. Пленниците, както повечето екстремисти, непрекъснато се състезават кой е най-яростният и понеже задържаме нови и нови, не се познават помежду си. Ето защо ги разпитваме много строго, често прилагаме и жестокост. Те са фанатици, но не и глупаци в общоприетия смисъл на думата, я шейх. Винаги са нащрек, да не би да внедрим свой човек сред тях.

— Тогава и аз ще бъда нащрек. — Кендрик мина през кабинета и отиде при кушетката и купчинката затворнически дрехи, които му бяха донесли. — Ще си отварям очите на четири — продължи той. — И ще се правя на най-големия фанатик. — Евън се обърна към оманеца. — Как се казват водачите на хората, превзели посолството? Не ми позволиха да си водя записки, когато се запознавах с документацията, но запомних две имена, защото се повтаряха няколко пъти. Едното беше Абу Насир, другото — Абас Захер. Знаете ли още?

— Насир не се е мяркал повече от седмица, смятаме, че се е изтеглил, а Захер не е никакъв водач, а най-обикновен фукльо. Напоследък конците май дърпа една жена на име Зая Ятийм. Говори свободно английски и чете бюлетините по телевизията.