Робърт Лъдлъм - Планът Икар

Зяпачите бързо заприиждаха от полуздрача, заинтригувани от светкавичните действия на полицаите в центъра на Ал Кабир, осветен едва-едва от уличните лампи.

— Май сте прав, шефе! — извика полицаят отляво на пленника. — Вижте тук! Вероятно е останало от белега през врата му.

— Баруди! — извика победоносно старшият офицер, след като прегледа документите, измъкнати от непромокаемия пакет. — Амал Баруди! Последно беше в Източен Берлин, сега благодарение на Аллах го заловихме!

— Ей, вие! — извика полицаят, клекнал отдясно на беглеца, към застиналата тълпа. — Вървете си! Махайте се! Този негодник може да има охрана. Това е прословутият Баруди — източноевропейският терорист! По радиовръзката поискахме подкрепление от гарнизона на султана. Махайте се! Иначе могат да ви убият!

Зяпачите се разбягаха кой накъдето види. Бяха се престрашили да се приближат, но се уплашиха пред перспективата от престрелка. Всичко наоколо вещаеше несигурност, вероятно и смърт; насъбралите се бяха сигурни единствено че е заловен прочут международен терорист на име Амал Баруди.

— Мълвата бързо ще се разнесе из малкия ни град — каза сержантът от полицията на безупречен английски и помогна на „пленника“ да стане. — Ние ще помогнем, разбира се, ако се наложи.

— Имам един-два въпроса, може би и три! — Евън развърза готрата, махна я от главата си и се вторачи в полицая. — Какво, по дяволите, беше това за ислямския водач на източноевропейския не знам какъв си?

— Очевидно истината, сър.

— Нещо не разбирам!

— Качвайте се в колата! Не бива да губим нито минута. Да се махаме оттук.

— Отговорете! — Другите двама полицаи застанаха отстрани на конгресмена от Колорадо, хванаха го за ръцете и го заведоха при задната врата на патрулната кола. — Изиграх сцената както ми беше казано — продължи Евън и се качи в зелената полицейска лимузина, — но някой е забравил да спомене, че името, което използвам, е на някакъв убиец, който хвърля бомби из Европа.

— Мога да ви кажа само това, което съм упълномощен, всъщност не знам нищо повече — отговори сержантът в униформа и седна до Кендрик. — Ще ви обяснят всичко и амбулаторията в щаба на лагера.

— Знам за амбулаторията. Но не знам нищо за този Баруди!

— Той съществува, сър.

— Това ми е ясно, ала другото…

— Карайте! — нареди полицаят. — Другите двама ще останат тук.

Зелената лимузина даде на заден ход, направи обратен завой и отпраши към Уади ал Уар.

— Добре. Той съществува реално, това ми е ясно — изрече Кендрик бързо, на един дъх. — Но повтарям, никой не ми спомена, че е терорист!

— В амбулаторията, сър!

Сержантът от полицията запали силна арабска цигара, вдъхна дълбоко и с облекчение изпусна пушека през ноздрите си. Неговото участие в тази необичайна задача бе приключило.

— Доста неща не са написани на компютъра на Ел Баз — поясни лекарят оманец, докато преглеждаше голото рамо на Евън. Бяха сами в кабинета за прегледи на амбулаторията. Кендрик седеше на твърдата кушетка и бе опрял крака на високото столче. — Като личен лекар на Ахмат, простете, на великия султан, а съм негов лекар, откакто навърши осем години, сега съм единствената ви връзка, в случай че не можете да се свържете с него. Ясно ли е?

— Къде да ви търся?

— В болницата или вкъщи, ще ви дам номера, когато приключим. Трябва да махнете панталоните и бельото и да се намажете с крема. Задържаните в лагера биват претърсвани от глава до пети почти всеки ден. Трябва да сте със същия цвят на кожата и да се отървете от този портфейл, натъпкан с пари.

— Ще го пазите ли?

— Разбира се.

— Да се върнем на Баруди, ако обичате — поде Кендрик, както нанасяше крема по краката си, а оманецът мажеше ръцете, гърдите и гърба му. — Защо Ел Баз не ми каза?

— По нареждане на Ахмат. Мислеше, че ще възразите, затова реши сам да ви обясни.

— Говорих с него преди по-малко от час. Не спомена нищо, освен че смятал да поговорим за този Баруди.

— Вие бързахте, а той трябваше да организира вашето „залавяне“. Затова остави обясненията на мен. Вдигнете още малко ръката си, ако обичате.

— Какво е обяснението? — попита Евън вече не толкова сърдито.

— Много просто. Ако ви бяха заловили терористите, щяхте да бъдете в изгодна позиция, поне за известно време, при късмет щяхме да ви помогнем.

— Как така в изгодна позиция?

— Щяха да ви сметнат за техен човек. Докато не се убедяха в противното.

— Баруди е мъртъв.

— Трупът му е в КГБ — добави лекарят веднага, за да изпревари Кендрик. — Там са ужасно мудни, страх ги е да не объркат нещо.