Робърт Лъдлъм - Планът Икар

По челото му избиха капчици пот, докато все по-бавните позвънявания станаха осем. Още две и вместо човешки глас щеше да му отговори секретар. Само това не!

— Да — изрече някой простичко.

— На английски — каза Евън.

— Толкова бързо? — изненада се Ахмат. — Какво има?

— Да караме поред… Проследи ме една жена. Светлината беше оскъдна, но от това, което видях, е средна на ръст, с дълга коса и е облечена в скъпи западняшки дрехи. Говори свободно и арабски, и английски. Сещаш ли се коя е?

— Значи те е проследила в квартала на Ел Баз. Не съм пращал никого. Защо?

— Струва ми се, че искаше да ме убие.

— Какво?

— Пак някаква жена е дала на Ел Баз информация за мен по телефона.

— Знам.

— Може ли да има връзка?

— Каква?

— Някой да се е промъкнал, за да открадне фалшиви документи.

— Надявам се да грешиш — отсече Ахмат. — А с Ел Баз говори жена ми. На никой друг не бих доверил, че си тук.

— Благодаря ти! Но и някой друг знае, че съм тук.

— Говорил си с четирима души, Евън, и единият от тях — нашият общ приятел Мустафа, беше убит. Съгласен съм, и някой друг знае, че си тук. Точно затова останалите трима са под денонощно наблюдение. Може би трябва да изчезнеш, да се скриеш поне за един ден. Мога да го уредя, така вероятно ще научим нещо. Освен това има един проблем, който искам да обсъдим. Касае се за Амал Баруди. Хайде, скрий се за един ден. Така ще е най-добре, нали?

— Не — отговори Кендрик глухо. — Ще изчезна, но няма да се крия.

— Не разбирам.

— Искам да бъда арестуван като терорист. Искам да ме хвърлите при задържаните. И то още тази нощ!

Мъжът с робата тичаше по средата на широката улица, известна като Уади Ал Кабир. Беше изскочил от мрака зад масивните порти на няколкостотин метра от морето западно от старинната португалска крепост Мираните. Робата му беше изцапана от мазута и мръсотиите по пристанището, а готрата му бе килната над мократа коса. За зяпачите, а такива имаше въпреки късния час — бягащият презглава мъж беше поредният негодник, някой чужденец, скочил от кораб, за да проникне нелегално в някога спокойното султанство, беглец, терорист. Чу се пронизителна сирена, откъм кръстовището на Уади Ал Уар и Ал Кабир се показа патрулна кола. Един информатор на полицията беше съобщил откъде е влязъл мъжът и патрулите бяха подготвени. Тези дни те постоянно бяха на бойна нога и преливаха от енергия и хъс. Прожекторът върху патрулната кола блесна и окъпа в светлина тъмната улица, за да изтръгне от мрака уплашения до смърт нарушител на закона. Той се обърна наляво с лице към няколкото магазина с метални решетки, от които допреди три седмици не бе имало и следа. После беглецът хукна надясно през Ал Кабир. Изведнъж спря — на пътя му се изпречиха неколцина любители на нощните разходки, които се приближиха плътно един до друг. В очите им се четеше лека уплаха, но те сякаш казваха в един глас, че вече им е дошло до гуша. Искаха градът им да си възвърне спокойствието. Един дребен човек с костюм, но с готра излезе напред — за всеки случай предпазливо, но и решително. Двама мъжаги с роби се присъединиха към него може би по-плахо, но също тъй решително. Последваха ги и други. Надолу по Ал Кабир, на юг се беше събрала тълпа — бавно се оформи кордон: разгневените мъже с роби и забулените жени направиха жива верига през улицата, решени да сложат край на всичко това.

— Махнете се! Разпръснете се! Той може да носи гранати!

Един полицай беше изскочил от патрулната кола и тичаше с насочен към беглеца автомат.

— Разотивайте се! — изкрещя втори полицай, който се отпусна на бегом отляво на улицата. — Пазете се! Ще стреляме!

Уплашени, хората, излезли на разходка, и колебливата тълпа, събрала се по-нататък, се разбягаха във всички посоки и се изпокриха във входовете. Сякаш по знак беглецът хвана мократа си роба, разтвори я и заплашително бръкна под полите. Отекна картечен откос, беглецът изкрещя и призова на помощ Аллах, хвана се за робата, изви врат и се строполи на земята. Изглеждаше мъртъв, но в слабата светлина никой не можеше да прецени какви са раните му. Той изкрещя отново — един вик, с който призова пълчищата на нечестивците и неверниците да бъдат наказани. Двамата полицаи се хвърлиха върху него, а патрулната кола спря със свистящи гуми, от задната врата изскочи трети полицай, който извика:

— Вземете му оръжието! Претърсете го! — Двамата му подчинени начаса изпълниха и двете заповеди. — Явно е той! — добави старшият офицер, като се наведе да огледа по-отблизо беглеца. — Ето! — възкликна полицаят колкото му глас държи. — За бедрото му е вързан някакъв пакет. Дайте ми го!