Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Чифутите са много хитри! — викна в отговор Хаменди. — Всички тук добре го знаем! Незабавно ще хвана самолета за Бахрейн, ще направя нова поръчка и ще узная истината!

— А ние през това време какво да правим?! — попита мъжът, който очевидно бе от лидерите на южнойеменския революционен режим. — Какво да кажа на нашите братя от долината Бекаа! Такова унижение!

— Уверявам те, че ще получиш своите оръжия, както и възможността да отмъстиш!

Гринел пак каза нещо на ухото на Хаменди и търговецът отново преведе думите му:

— Моят съдружник ми напомня, че имаме осигурен въздушен коридор само още три часа. Не ме питайте колко ми струва това! Трябва веднага да тръгвам!

— Искаме отплата за поруганата чест, братко! Иначе ще те намерим и с теб е свършено!

— Не се тревожете, аз държа на думата си, няма да се наложи да изпълните заплахата си!

„Ще се измъкнат! — помисли си Кендрик — По дяволите, ще се измъкнат!“ Гринел бе подсказал на Хаменди спасителните думи и сега двамата щяха да се махнат от тази лудница, да се качат на самолета и да продължат спокойно да се занимават с отвратителния си бизнес! Той бе длъжен да ги спре! Бе длъжен да действа!

Щом двамата издокарани в костюми търговци тръгнаха към ъгъла на сградата, Евън се втурна след тях. Приличаше на един от многото обезумели терористи. Стигна на крачка от Крейтън Гринел, после на педя… Извади дългия си нож от канията на кръста и сграбчи с лявата си ръка американеца за врата, като го принуди да се обърне с лице към него. Очите им бяха на сантиметри.

— Ти! — извика ужасен Гринел.

— Това е за един старец, който умира, и за хилядите други, убити от теб!

Ножът потъна в корема на адвоката, разпори го и се спря чак когато опря в гръдната кост. Гринел се строполи на дъсчения пристан и бе моментално стъпкан от тълпата обезумели терористи, които дори не подозираха, че един от тях току-що е намерил смъртта си.

„Къде е Хаменди?!“ Кендрик го потърси сред навалицата и видя как, зарязал съдружника си, той се опитва да се добере до колата, която да го отведе до самолета. Нелегалният въздушен коридор щеше да му осигури спокойно пътуване над териториите на вражеските страни. Той не биваше да стигне до автомобила! Търговецът на смърт никога вече не биваше да върши пъкленото си дело! С ритници и юмруци Евън разбута пощръклелите араби и стигна до края на кея. Оттам широката бетонна полоса водеше към един коларски път, където бе спряна съветска лимузина „Зил“. Димът, който излизаше от ауспуха, показваше, че двигателят работи в очакване на двамата пътници. Хаменди бе на метри от спасението си! Пешовете на бялото копринено сако се развяваха зад гърба му. Кендрик напрегна всичките си сили и се завтече като попарен подире му. Когато стигна на шест-седем метра от зила, краката му не издържаха и той се просна на твърдата настилка. Хаменди тъкмо отваряше задната врата на колата. Опрял треперещите си ръце в бетона, Евън стреля, докато патроните му не свършиха.

Абдел Хаменди, световнопризнатият крал на търговията с оръжие, се хвана за гърлото и падна на земята.

„Това не е всичко! — помисли си Кендрик. — Трябва да направиш още нещо!“

Обърна се по гръб, извади от джоба си картата, която му бе дал Синия, в случай че се загуби, откъсна парче от нея, после измъкна от другия си джоб моливче и написа на арабски следното:

„Мошеникът Хаменди е мъртъв! Скоро всички останали търговци ще го последват, защото предателството е навсякъде, както сами се убедихте днес. Всички те са подкупени от Израел и от Големия сатана — Чичо Сам, и ще ни продават повредени оръжия. Предайте на своите братя навред по света това, което ви казвам и на което станахте свидетели тук на пристана! От днес нататък не може да се вярва на нито едно оръжие!

Добре информиран приятел“

Мъчително и бавно, сякаш старите му рани от острова се бяха отворили, Евън се изправи и се затича с все сила към гневното множество, скупчено пред портата на склада. Като издаваше истеричен вой и призоваваше Аллах да се смили над душите на загиналите събратя, той се просна на земята пред групичката местни лидери и представители на долината Бекаа в Ливан. Неколцина протегнаха ръце към него, за да му помогнат да стане. Евън им подаде листчето, скочи на крака и с безумен вик потъна в тълпата терористи, които оплакваха обезобразените трупове на своите приятели. Разнесе се басовото мучене на корабна сирена — това беше сигналът за отплаване! Кендрик се изплаши, че няма да стигне навреме до кораба, и побягна още по-бързо към края на пристана. Там Калейла и Ахмат стояха до трапа и крещяха нещо на хората на борда, изглеждаха още по-уплашени и от него.