Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Говори по-ясно, ако обичаш! — прекъсна го нетърпеливо разузнавачката.

— Погледнете какво става на кея. Войниците едва удържат тълпата. Ако няколко души започнат да скандират: „Фарджуна! Фарджуна!“, никой няма да може да спре народа.

— „Покажете ни! Искаме да видим!“ — преведе думите му Ахмат.

— Ще отворят една-две каси, после ще намерят мунициите…

— И безумците ще понечат да стрелят във въздуха, но няма да могат! — добави Калейла.

— След това ще отворят останалите каси и ще видят, че всички оръжия са негодни, екипировката е изпотрошена и огнепръскачките не бълват пламъци, а само безпомощно съскат. А Хаменди ще им е подръка! Хайде да слизаме!

— Двамата с Калейла няма да ви пусна! — твърдо заяви Кендрик и даде знак на един от Масадската бригада.

Човекът дотърча при него и Евън продължи:

— Нали знаеш кой съм?

— Не би трябвало, но знам — отвърна му израелецът.

— Значи ти е известно, че аз командвам отряда!

— Да, но…

— Аз съм командирът тук!

— Добре де, ти си командирът.

— Арестувай тези двамата и ги заключи в някоя каюта!

Викът на израелеца заглуши протестите на Калейла и Ахмат:

— Да не си полудял!? Та това е сул…

— Пет пари не давам, ако ще да е самият Мохамед! Заключи ги!

После Евън се завтече по трапа към обезумялата тълпа на пристана.

Намери единия от палестинските „хамали“ сред групичката крещящи араби, наобиколили първия от танковете, и го издърпа настрана. Заговори му припряно на ухото. Палестинецът кимна и направи знак на един от сънародниците си да издири останалите.

После петимата се пръснаха и тръгнаха от групичка на групичка, като крещяха, колкото сила имат, думата, възпламенила тълпата. Хиляди гласове започнаха да я повтарят в такт. Като могъща вълна над морето от хора се разнесе:

— Фарджуна! Фарджуна! Фарджуна!

Народът се струпа около стоварените сандъци и буквално изблъска неколцината шефове, в чийто център бе Абдел Хаменди, към огромната олющена порта на близкия склад. Някои с викове се извиниха на търговеца на оръжие, който се насили да се усмихне, но изглеждаше като човек, дошъл по работа в опасен квартал и изгарящ от нетърпение да се махне. На пристана го задържаше само мисълта за успешната сделка.

— Насам! — извика глас, който Евън познаваше добре.

Бе Калейла! А до нея стоеше Ахмат. Двамата едва успяваха да се задържат на крака. Обезумялата тълпа можеше всеки момент да ги стъпче.

— Какво търсите тук, по дяволите?! — изкрещя им Кендрик и си проправи път до тях през блъсканицата.

— Господин конгресмен — каза султанът на Оман с властен тон. — Ти може и да командваш отряда, което е спорно, но кораба командвам аз! Моите войници го превзеха!

— Знаеш ли какво ще се случи, ако й падне шапката или й съдерат ризата и тези фанатици видят, че е жена? Ами ако разберат ти кой си…

— Престанете! — намеси се Рашад заповеднически. — Побързайте! Всеки момент тълпата може да надвие войниците, а ние трябва да се погрижим това да стане според нашия план!

— Как? — попита Евън.

— Към сандъците! — нареди Калейла вместо отговор. — Купчината вляво, обозначена с червено. Минете пред мен, сама не мога да ги разблъскам! Евън, ще се хвана за ръката ти.

— О, колко си благосклонна към мен! Хайде!

Тримата се врязаха в навалицата и започнаха да си пробиват път към триметрово пале от подредени една върху друга каси, привързани с широки метални ленти. Уплашените войници се опитваха да направят кордон около нея, като се хванат за ръце, но бяха твърде малко. А тълпата напираше и крещеше:

— Фарджуна! Фарджуна!

Хората искаха да видят смъртоносната стока, символизираща собствената им значимост.

— Всички разбраха, че в тези каси е огнестрелното оръжие — изкрещя Кендрик в ухото на Рашад. — Близостта му направо ги влудява!

— Как няма да разберат?! Виж обозначението!

На всяка дървена каса с червена боя бе отпечатано схематично изображение на мишена: три концентрични кръга, пресечени от кръст.

— На този символ му викат „окото на бика“ и в цял свят означава оръжия. Идеята да го използваме беше на Синия. Досети се, че терористите ги влече най-вече ръчното огнестрелно оръжие, затова реши да им подскаже кои каси да отворят най-напред.

— Добре е овладял новата си професия!

— Къде са мунициите? — попита Ахмат и извади два продълговати инструмента от джобовете си.

— Палестинците ще се погрижат за тях — отвърна Калейла, която се бе привела под гората от ръце. — Касите с патроните не са обозначени, но нашите хора знаят кои са и ще ги разбият. Чакат първо ние да си свършим работата тук.