Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Да действаме тогава! — извика младият султан и подаде на Евън единия инструмент.

— Какво е това?

— Клещи! Трябва да скъсаме металните ленти, за да могат касите да бъдат отворени!

— Тези луди и с голи ръце ще ги разкъсат, но както и да е… Хайде да се засилим и да бутнем тълпата напред, за да разкъсаме обръча около касите. Ахмат, застани до мен, а ти, Калейла, мини зад него! Щом дам знак — продължи да вика Евън на султана, опитвайки се да отблъсква ударите, които се сипеха върху тях от всички страни, — се втурни напред и се блъсни в стената от хора така, сякаш играеш в любимия си отбор по американски футбол „Пейтриътс“ и от твоята атака зависи изходът на мача.

— Не, господин конгресмен! — кресна му в отговор Ахмат. — Ще ги атакувам, сякаш от това зависи съдбата на Оман! Тези терористи са врагове на моя народ!

— Давай! — изкомандва гръмогласно Кендрик и двамата с мускулестия млад султан се засилиха и се стовариха върху телата на крещящите терористи, като ги бутнаха във войниците.

Кордонът се разкъса! Тълпата се закатери по касите. Евън и Ахмат се промушиха между десетките размахани ръце и обутите в шалвари крака и се заеха трескаво да разкъсват с клещи металните ленти. След миг касите се сринаха и стотиците араби ги начупиха за секунди. После като ято прегладнели скакалци, които се нахвърлят върху сочните листа на дърветата, обезумелите крещящи араби плъпнаха по продълговатите кашони, наподобяващи ковчези, възседнаха ги и започнаха да вадят оръжията и да ги хвърлят на своите събратя.

През това време палестинците от Южния бряг разнасяха кутии с муниции — смъртоносната стока на Абдел Хаменди, продавача на смърт. Оръжията бяха най-различни, всякакви размери и видове. Повечето от скупчилите се хора не знаеха кои патрони за кои оръжия са. Но неколцина терористи от Бекаа имаха опит в това отношение и осветлиха по-невежите си събратя от Южен Йемен.

Възторжен арабин се качи на пирамидата от изпотрошени каси и дръпна спусъка на автомата. Оръжието гръмна в ръцете му и отнесе половината от лицето му. Останалите последваха примера му и се опитаха да стрелят във въздуха, но вместо изстрели навред се разнесоха безплодни щракания. С десетина души се случи същото, както с първия сватбарски пищовджия, и експлозиите отнесоха длани, ръце и глави!

Тълпата бе обзета от истерия. Терористите захвърлиха ужасени оръжията. Някои от тях, точно както беше предположил младият султан на Оман, се нахвърлиха върху останалите необозначени каси и започнаха да ги отварят! Разкъсваха пластмасовите опаковки на различните снаряжения и ги предаваха от ръка на ръка. Тълпата съвсем побесня, но вече не от възторг. Животинска злоба и настървение обзеха терористите. Те оглеждаха инфрачервените прибори за нощно виждане, чиято оптика бе изпотрошена, скъсаните въжени стълбички, пробитите водолазни костюми, огнепръскачките със сплескани дула, ръчните управляеми реактивни снаряди, на които липсваха взривателите, и надуваемите десантни лодки, раздрани по шевовете. Видяното предизвика вълна от негодувание и ярост към предателите.

Като си проправяше път през побеснялата тълпа, Евън стигна при склада, който се намираше по средата на пристана. Долепи гръб в стената и започна да се промъква към масивната отворена порта. Спря на метър от нея. Облеченият в бял костюм Хаменди крещеше на арабски, че ще докара нова стока и че предателите, извършили саботажа в бахрейнските складове, ще бъдат убити. „Ще ги избием до един!“ — отчаяно викаше той. Но множеството приемаше обясненията му с явно недоверие.

Изведнъж иззад ъгъла на склада се появи мъж в тъмен костюм със строга кройка и Кендрик се вцепени. Беше адвокатът Крейтън Гринел, оглавил своеобразната държава в държавата. След като се окопити от първоначалното стъписване, Евън стигна до извода, че всъщност в присъствието на този човек тук няма нищо чудно. Къде другаде би могъл да намери сигурно убежище Гринел, ако не при каймака на международната мрежа от търговци на оръжия? Адвокатът каза няколко думи на Хаменди, който побърза да ги преведе на тълпата. Съобщи, че съдружникът му току-що се е свързал с Бахрейн и е установил какво се е случило. „Виновни са евреите!“ — кресна той. Еврейски терористи нападнали складовете, избили охраната и повредили стоката.

— Как така? — попита го някакъв як мъж, който се отличаваше от останалите по изгладената си униформа на революционер, окичена с ордени и медали. — Всички оръжия и снаряжения бяха в оригинални каси. Дори кашоните вътре бяха непокътнати!