Робърт Лъдлъм - Планът Икар

Под дълбоко прикритие разузнавачът на име Бен Ами, облечен в любимите си дънки „Ралф Лорън“, се настани в една тайна квартира на Мосад, разположена близо до Португалското гробище в Джабал Саали, и се свърза с посредника. Човекът на Абдел Хаменди се оказа израелец от Бет Шемеш. Това вбеси Бен Ами. Но той прикри гнева си и договори сделката, като през цялото време си мислеше, че ако оцелее, след операцията ще се върне в Бет Шемеш да си разчисти сметките с предателя.

Двата отряда от по шест командоси пристигнаха един след друг през нощта в пустинята Джабал Шам. Хеликоптерите кацнаха, като се ориентираха по същите светлинни сигнали, както и вертолета, докарал Кендрик и Рашад. Султанът на Оман посрещна доброволците и ги запозна с техните другари, шестимата добре обучени гвардейци от Маскатския гарнизон. Осемнайсет мъже, палестинци, израелци и оманци, си стиснаха ръцете и поеха към общата цел. Смърт за търговеца на смърт!

Подготовката започна на следващия ден в плитчините на Арабско море, близо до Ал Ашкара.

Ейдриън Калейла Рашад влезе в кабинета на Ахмат, притиснала до гърдите си новороденото, носещо името Калейла. До нея вървеше майката на детето, Робърта Йамени от Ню Бедфорд, щата Масачузетс, известна сред оманския хайлайф като Боби.

— Толкова е красива! — възкликна разузнавачката от Кайро.

— Няма друг избор — отвърна бащата, седнал на бюрото си. — Трябва да догонва кръстницата си!

— Я не се занасяй, Ахмат!

— Защо да се занася? Днес изглеждаш доста апетитно! — обади се американският конгресмен, който се бе настанил на един стол до султана.

— Само сексът ти е в главата!

— Тази вечер заминавам, затова…

— Аз също! — каза Ахмат.

— Не! Ти не можеш… — възрази Кендрик.

— Ти не можеш да заминеш с тях! — подкрепиха го в хор двете жени.

— Няма да те пусна! — викна Боби.

— Аз съм султан на тази страна и никой не може да ми противоречи! — спокойно й отговори младият арабин.

— Това са пълни глупости! — кресна неговата съпруга и майка на детето му.

— Така е, но понякога вършат работа!

След седем дни подготовката приключи и на осмия двайсет и двама души се качиха на траулер близо до Рас ал Хад. Снаряжението си складираха в трюма. На деветия ден по залез слънце уловиха с радара местоположението на кораба със стоката. Когато се стъмни, траулерът взе курс към него. Смърт за търговеца на смърт!

Корабът ту се показваше над тъмните вълни, ту се гмурваше в падините между тях. Приличаше на хищник, който се опитва да захапе морето. Траулерът спря на половин миля от левия му борд. От него на вода бяха спуснати две големи надуваеми лодки. В първата имаше дванайсет мъже, а във втората — десет мъже и една жена. Калейла Рашад бе седнала между Евън Кендрик и младия султан на Оман.

Всички бяха облечени в неопренови костюми. Обрамчените с черна гума лица, които бяха боядисани със специален маскировъчен крем, почти не се виждаха. На гърбовете си носеха раници от водонепроницаем брезент, на коланите им бяха закачени оръжията, увити така, че да останат сухи, а за дланите и коленете им бяха прикрепени с вакуум кръгли гумени капачки. Двете лодки стигнаха до кораба. Когато бордът му се издигна над тях като висока, черна стена, тихият шум на двигателите, заглушен от тътена на вълните, замря. Един по един „пиратите“ се залепиха с гумените си вендузи за обшивката на кораба, като всеки провери дали другарят му отляво е добре закрепен.

Бавно, като мравки, които пълзят нагоре по кофа за боклук, бойците от ударния отряд се изкачиха до палубата и захвърлиха вендузите в морето.

— Добре ли си? — попита шепнешком Калейла.

— Що за въпрос?! — ядосано й отвърна Евън. — Ръцете ме болят страхотно и имам чувството, че краката ми са останали във водата, но ме е страх да погледна надолу.

— Значи ти няма нищо!

— Случвало ли ти се е често да извършваш подобни подвизи?

— Не особено — отвърна му разузнавачката. — Но пък съм преживявала и по-тежки ситуации.

— Всички шпиони сте откачени!

— А много ли е нормално да се набуташ доброволно в затвор, пълен с терористи?!

— Шшшт! — изсъска Ахмат Йамени, султанът на Оман, който бе залегнал вдясно от Рашад. — Момчетата тръгват. Тихо!

Палестинците бързо обезвредиха тримата полузадрямали вахтени на кърмата, носа и до рубката, докато израелците се качиха безшумно на горната палуба и заловиха петима моряци, които си пийваха винце. Тъй като се намираха в омански води, мостика завзеха оманците. Те съобщиха на капитана, че по заповед на султана корабът преминава в техни ръце и курсът му няма да се променя. После събраха огнестрелното оръжие и ножовете на екипажа, след което го отведоха в трюма, където един оманец, един израелец и един палестинец останаха да го пазят. Капитанът, философски настроен тип с набола брада, прие стоически събитията. Не оказа никаква съпротива, нито възрази. Само повдигна рамене. Оставиха го на руля и той помоли периодически да бъде сменян от двамата си заместници. След като желанието му бе удовлетворено, капитанът си позволи следния коментар: