Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Араби и евреи да пиратства заедно! Светът е по-луд, отколкото допусках!

Най-голяма изненада обаче им поднесе радистът. Двама от Масадската бригада и Кендрик, предвождани от Калейла, тихо се приближиха до радиорубката. Кимнаха си, разбиха вратата и насочиха оръжието към радиста, който извади израелско знаменце от джоба си, усмихна се и ги попита:

— Как е Мани Уайнграс?

— Господи! — успя да промълви конгресменът от Колорадо.

— Можеше да се очаква! — констатира Калейла.

През двата дни, докато стигнаха пристанище Нищун, хората от ударния отряд работеха денонощно на три смени. Всички добре познаваха оръжията и знаеха как най-ефикасно да ги повредят. След акцията касите изглеждаха непокътнати. Стоката в тях бе прилежно опакована, сякаш току-що бе слязла от конвейерите на оръжейните заводи, доставили я на Абдел Хаменди. На третия ден на зазоряване корабът акостира на пристанище Нищун в Южен Йемен. „Пиратите“ от Западния бряг, от Оман и от Масадската бригада, както и разузнавачката и конгресменът се преоблякоха в дрехите, които си носеха в раниците — полуарабски, полуевропейски оръфани одежди на наемни моряци, които си изкарват хляба с нископлатен, тежък труд. Петима палестинци, които играеха ролята на хамали от Бахрейн, застанаха до трапа. Останалите бяха излезли на палубата и наблюдаваха тълпата, скупчила се на огромния централен пристан. Виждаше се, че посрещачите са в приповдигнато настроение. Този кораб означаваше за тях, че някъде по света богати хора, притежаващи голяма власт, мислят за гордите и бедни бойци от Южен Йемен. С тези оръжия щяха да отмъстят! На кого? По този въпрос тълпата не беше единодушна, но в очите на всички се четеше жестокост. Трапът бе спуснат и народът на пристана закрещя оглушително.

Под бдителните очи и скритите дула на оръжията на „пиратите“ неколцина от екипажа задействаха крановете и разтоварването започна. Всяко пале със сандъци бе приветствано с бурни овации. За около два часа разтовариха касите и се появиха танковете, при вида на които тълпата съвсем обезумя от възторг. Наложи се облечените с опърпани униформи войници да възпират своите съграждани, които искаха да се нахвърлят върху бронираните машини, възприемайки ги като символи на огромно уважение към страната им.

— Господи! — възкликна Кендрик и сграбчи Ахмат за ръката, вперил поглед в края на пристана. — Погледни!

— Къде?

— Видях го! — намеси се Калейла, която също се бе предрешила като моряк. — Не може да бъде! Това е той!

— Кой? — попита раздразнено султанът.

— Хаменди! — отвърна му Евън и посочи един човек в бял копринен костюм, обграден от хора в униформи и в традиционни арабски одежди.

Войниците проправяха път на групичката, която вървеше към кораба.

— Той е със същия бял костюм, с който го видяхме на снимките в апартамента на Ванвландерън — добави Рашад.

— Сигурно си е ушил десетки еднакви — предположи Евън. — Навярно си мисли, че с тях изглежда душевно чист и божествен… Но трябва да призная, че е доста смел, след като е напуснал непристъпната си крепост в Алпите и е дошъл в това пристанище на няколко часа със самолет от Риад.

— Ами! — възрази Ахмат. — Тук е в пълна безопасност. Владетелите на Саудитска Арабия не биха предприели нищо, за да не разбунтуват тази тълпа безумци.

— Освен това — допълни Калейла — Хаменди е надушил, че оттам, откъдето идва нашият кораб, може да потекат още милиони, и иска лично да се увери, че операцията протича без проблеми. Рискът си струва!

— Така е — рече Кендрик уж на Калейла, но всъщност гледаше Ахмат. — Саудитският крал го е страх да предприеме нещо… Султанът на Оман също…

— Фанатиците трябва да бъдат оставени сами да се оправят със собствените си батаци — оправда се султанът.

— Друго имам предвид.

— Какво?

— Разчитаме, че когато всички тези хора и най-вече лидерите на групировките от долината Бекаа разберат, че стоката е негодна, ще обявят Хаменди за крадец на петдесет милиона долара и за предател.

— Слухът ще стигне в Бекаа бързо като ястреб, както биха казали моите предци — съгласи се султанът, — и десетки бойни групи незабавно ще тръгнат със задачата да го ликвидират. Не само заради парите, а и защото ги е направил за смях.

— Това е оптималният вариант — рече Кендрик. — На него се надяваме, но Хаменди има капитали из целия свят и може да се укрие на стотици места.

— Накъде биеш, Евън? — попита го Калейла.

— Можем малко да ускорим събитията и да осъществим оптималния вариант.