Робърт Лъдлъм - Планът Икар

В малкото си свободно време Брайс изнасяше лекции и водеше семинари. Всички висши учебни заведения и научни институти се надпреварваха да канят водещия специалист по компютри. А Брайс внимаваше да не разкрие целия обем на знанията си. Но от време на време някой от аудиторията схващаше накъде бие той в разсъжденията си. Това бяха неколцина хора от различни краища на света: от Лондон, Стокхолм, Париж, Лос Анджелис и от Чикаго, по-точно от Чикагския университет. Без да знаят, тези младежи бяха проучени едва ли не до десето коляно. Четирима от тях вече бяха посветени в начинанието. Новият Инвър Брас вече се очертаваше. Сега предстоеше компютърният специалист да се свърже с най-изключителния от четиримата.

Брайс набра съответния код и прочете на екрана:

Сателитна връзка. Мод-Сахалхудин. Бахрейн.

Предайте съобщението.

Еманюел Уайнграс съвсем обърка специалистите, особено лекарите от Центъра по контрол на болестите в Атланта. Не че вървеше към подобрение — експертите продължаваха да са на мнение, че вирусната инфекция непременно ще има смъртен изход, но състоянието му се влошаваше доста по-бавно от предполагаемото. Лекарите не се осмеляваха да заявят, че развитието на болестта е спряно, просто бяха объркани. Както каза патологът от Денвър: „Ако приемем, че болестта върви от нула към минус десет, като за минус десет се смята смъртта, старецът се е заковал на минус шест и не мърда.“

— Вирусът обаче още е активен, нали? — попита го Кендрик, докато тримата с Калейла се разхождаха из двора на имението в Колорадо, за да не чуе Мани какво обсъждат.

— Да, но не унищожава организма бързо, както предполагахме.

— Навярно се дължи на цигарите, които тайно пуши, и на уискито, с което скришом се налива — каза Рашад.

— Наистина ли го прави?! — смая се патологът. Евън и Калейла кимнаха безпомощно.

— Той е голям инат и няма лесно да се даде на смъртта — обясни Кендрик на лекаря. — Не съм срещал друг човек като него: едновременно философски мъдър и тарикатски хитър. Мислехме, че не му остава много живот, затова не го дебнехме дали спазва режима.

— Разберете ме, господин конгресмен. Не искам да ви давам напразни надежди. Той е тежко болен и е на осемдесет и шест години…

— Осемдесет и шест ли!? — възкликна Евън.

— Не знаехте ли?

— Не. На мен ми каза, че е на осемдесет и една.

— Сигурно си вярва. Той е от онези хора, които, щом станат на шейсет, решават, че на следващия си рожден ден ще празнуват петдесет и петата си годишнина. В това няма нищо лошо. Между другото, направихме, пълна картина на развитието на здравословното му състояние и на болестите, от които е боледувал. Затова стигнахме и до архива на лекуващия му лекар в Ню Йорк. Знаете ли, че до трийсет и две годишна възраст Мани е успял да се ожени три пъти?

— Сигурен съм, че и трите съпруги все още продължават да го търсят.

— Не познахте. Починали са. От Атланта искаха да проверят и тяхната клинична история, за да видят дали Мани не е имал сексуални проблеми на младини.

— В такъв случай е трябвало да попитат стотици жени в Лос Анджелис, Париж, Рим, Тел Авив, Риад и в Емирствата! — намеси се Калейла.

— Забележително! — отбеляза лекарят. Очевидно специалистът у него размишляваше върху тази научна загадка, а мъжът просто завиждаше. — Е, време е да тръгвам. Трябва да стигна в Денвър по обед. Господин конгресмен, благодаря ви, че изпратихте самолета си да ме вземе. Спестихте ми доста време.

— Това е най-малкото, което можех да направя за вас, докторе. Толкова съм ви задължен за вашите грижи.

Патологът спря и изгледа Кендрик.

— Току-що ви нарекох „господин конгресмен“, а може би по ви приляга обръщението „господин вицепрезидент“? Не само аз, но и повечето американци са убедени, че ще спечелите. Ако не се кандидатирате, изобщо няма да гласувам. Така ще постъпят почти всички мои колеги и познати.

— Не се заричайте, докторе. Освен това въпросът за моето кандидатиране още не е решен… Ще ви изпратя до колата. Калейла, ако обичаш, иди и провери дали нашият изнежен от разпуснатия живот юноша не се къпе във вана, пълна с уиски.

— Ако го е направил, ще се присъединя към него. — Рашад подаде ръка на лекаря и му каза: — Благодаря за всичко.

— Най-добре ще ми се отблагодарите, ако убедите този млад мъж да ни стане вицепрезидент.

— Повтарям — намеси се Кендрик и поведе лекаря през моравата към колата. — Въпросът още не е решен.

— Въпросът трябва да се реши! — викна Еманюел Уайнграс, както седеше в удобното си кресло на покритата веранда. — Искаш да ме убедиш, че всичко е свършило! Значи Болинджър и неговите приятелчета, тези крадци и фашисти, вече са отстранени и ти мислиш, че няма да се намери кой да заеме мястото им? Толкова ли си глупав?! — завърши речта си старият архитект и впи изпитателно поглед в конгресмена, който седеше заедно с Калейла на канапето.