Робърт Лъдлъм - Планът Икар

Брайс кимна на Калейла и Кендрик и излезе.

— Та докъде бяхме стигнали?

— До Инвър Брас — отвърна Кендрик. — Те изкуствено създадоха у обществеността невярна представа за мен, тоест изборът ми няма да изразява волята на народа. Това ще е просто един цирк.

— Ти за циркаджия ли се смяташ? — попита го Дженингс.

— Добре разбирате за какво говоря. Нито съм се стремил към тази кандидатура, нито съм я желал. Както вие самият се изразихте, неколцина самозабравили се богаташи издигнаха с какви ли не машинации моята кандидатура. Аз не съм я заслужил.

Лангфорд Дженингс се вторачи в Кендрик. Тишината сякаш бе наелектризирана.

— Грешиш, Евън — рече най-сетне президентът. — Заслужи я. Не говоря за подвизите ти в Оман и Бахрейн. Нито за приключението в Южен Йемен, което още успяваме да запазим в тайна. Тези събития говорят просто за твоята смелост и готовност за саможертва — качества, които в началото привлякоха вниманието на обществеността към теб. В това отношение не си по-различен от астронавтите и героите от войните. Твоята слава послужи като лост, с който хората от Инвър Брас те качиха на сцената и те показаха на избирателите. Аз съм против средствата, които те използваха, за да постигнат целите си. Действаха тайно, нарушаваха закона и причиняваха гибелта на невинни хора. Но ти нямаш нищо общо с Инвър Брас!… Ти спечели доверието на американците, когато им каза по телевизията това, което отдавна трябваше да бъде казано! Никой не ти е нареждал какво да говориш пред камерата. А въпросите, които зададе на закритите заседания в комисията, направо разтърсиха разузнавателните служби. Някои прекалено усърдни борци за демокрация още не могат да се окопитят. И в заключение искам да ти кажа нещо като Ланг Дженингс, обикновен американец от Айдахо. Ти спаси страната от заговора на злонамерени фанатици. Страх ме е дори да си помисля какво щеше да стане с нашата родина, ако той бе успял.

— Рано или късно вие сам щяхте да го разкриете. Щяха да прекалят в нещо и щяхте да тръгнете по следите им и да ги изобличите всичките. Веднъж видях как скастрихте един човек в Белия дом…

— А, имаш предвид Хърб Денисън и онзи случай с Ордена на свободата! — рече президентът и го дари с прословутата си усмивка. — Хърб имаше много недостатъци, но беше безвреден. Освен това вършеше вместо мен неприятната работа. Отиде си от Белия дом. Онзи случай в Овалния кабинет реши съдбата му. Сега работи за една от онези достопочтени стари фирми на Уолстрийт, чиито шефовете членуват в непристъпни за простосмъртните клубове с висок престиж, неразбираем за мен, а сигурно и за теб. Така че Хърб се върна там, откъдето бе дошъл: при богаташите. Най-сетне му дадоха и полковническия чин, което толкова отдавна желаеше.

— Моля? — попита Кендрик.

— Няма значение. Държавна тайна, свързана с националната сигурност, и други подобни глупости.

— Нека сме наясно, нямам качества за този пост, господин президент.

— Качества ли?! Кой, за Бога, може да каже какви качества са необходими за един президент?!

— Аз не говоря за вашия пост…

— Но нищо чудно да се наложи да го поемеш — прекъсна го Дженингс.

— Никога не бих могъл да изпълнявам тази длъжност. Не съм подготвен!

— Подготвен си, и още как!

— Моля!?

— Чуй ме добре, Евън! Не си правя илюзии. Ясно ми е, че не притежавам въображението и острия ум нито на Джеферсън, нито на Адамс, нито на Медисън, Линкълн, Уилсън и дори Хувър… да, на Хувър — този гениален злодей. Не мога да се меря с Рузвелт, Труман, Никсън и Кенеди. Далеч съм от способностите на Картър, който за политик бе прекалено умен и това го провали. Но сега живеем в друго време. Епохата на Водолея е само мит, ние живеем в епохата на телевизията! Народът вярва на това, което вижда. В моя случай — на решителния мъж. Станах президент, защото не можех да понасям цялата страна да хленчи и да се самосъжалява. Чърчил е казал, че демокрацията може и да има много недостатъци, но по-добра система човечеството не е измислило. Вярвам в това. Вярвам в изтърканите фрази, че Съединените щати е най-великата, най-силната и най-справедливата държава на света. Ако щеш, ме смятай за популист или за човек, който опростява нещата, но аз вярвам в този мит. Всички ние търсим в другите своето подобие. Аз те наблюдавах, прочетох всичко за теб и говорих с моя приятел Еманюел Уайнграс. Мисля, че щеш, не щеш, трябва да приемеш поста.

— Господин президент — тихо отвърна Кендрик, — ценя високо всичко, което направихте за страната, но честно казано, между нас двамата съществуват определени различия. Не бих могъл да подкрепям някои страни на водената от вас политика.