Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Защо? — попита Кендрик.

— Най-сетне ми разказа цялата история с Инвър Брас. Е, не съвсем цялата, защото и той не знае всичко. Уинтърс и Варак са мъртви и вероятно никога няма да разберем кой се е добрал до Оманското досие, но това вече не е от значение. Свещеният Инвър Брас е ликвидиран.

— Той чак сега ли ви разказа всичко? — смая се Кендрик и си помисли, че предположението на Ахмат се е оказало вярно.

— Пейтън призна, че известно време е укривал от мен тази информация, и като честен човек ми предложи да си подаде оставката. Аз, естествено, не я приех. Каза, че ако тогава ми е съобщил всичко, съм щял да се ядосам, че друг е лансирал зад гърба ми твоята кандидатура и да предприема нещо необмислено. Може и да е прав. Но сега това вече е минало. Стигнах сам до извода, че ти си най-подходящият за този пост, господин конгресмен.

— Господин президент — възрази Евън, — кампанията бе организирана изкуствено…

— Какво, по дяволите, си е въобразявал Сам Уинтърс?! — прекъсна го Дженингс. — Не ме интересува колко благородни са били подбудите му. Той е забравил най-важната поука от историята. Когато група хора решат, че стоят по-високо от волята на народа, и започнат тайно да манипулират тази воля, те несъзнателно задействат един опасен механизъм. Защото е достатъчно само един-двама от този елит да имат неблагородни помисли, после да убедят останалите или да ги надживеят и републиката отива на кино! Добродетелният Инвър Брас на Сам Уинтърс с нищо не е по-добър от бандата членове на управителни съвети, приятели на Болинджър. И двете групи искаха едно и също: да диктуват правилата.

Евън се възползва от думите на президента и каза:

— Тъкмо по тази причина…

На вратата на апартамента се позвъни четири пъти. Дженингс вдигна ръка и погледна Калейла.

— Би трябвало да ви хареса, госпожице Рашад. Нали сте шпионка? Така охраната ми съобщава кой идва да ме посети. Е, кодът не е много сложен, но върши работа. Сега ще ви запозная с един от най-ценните си сътрудници… Влез!

Вратата се отвори и в хола влезе Джералд Брайс.

— Извинете, че прекъсвам срещата ви, господин президент, но получих съобщението от Пекин и понеже бях сигурен, че го очаквате с нетърпение…

— То може да почака, Джери! Искам да те запозная с…

— Джо!

Името се изплъзна от устата на Кендрик. Той позна младия красив специалист от Държавния департамент, който го бе придружавал по време на полета му до Сардиния.

— Здравейте, господин конгресмен — рече Брайс, ръкува се с Кендрик и кимна на Калейла. — Госпожице Рашад.

— Джери ми каза, че се познавате от първата ви тайна мисия в Оман — поясни Дженингс. — Не е редно да го хваля в негово присъствие. Ще вземе да се възгордее! Но трябва да ви кажа, че Мич Пейтън го открадна на франк Суон от Държавния департамент, а пък аз го свих на Мич. Джери е най-добрият специалист по компютърни свръзки и най-важното, знае как да ги засекрети. И ако някой успее да озапти секретарките, които непрестанно му се хвърлят на врата, момчето може и да направи добра кариера.

— С комплиментите си ме притеснявате, сър — отговори му незаменимият помощник Брайс. — Но да се върнем към посланието от Пекин, господин президент. Отговорът е положителен. Да потвърдя ли вашето предложение?

— Вижте го как приказва. Тук сме се побъркали на тема секретност. Предупредих нашите водещи банкери да не се лакомят и да не изцеждат съвсем Хонконг до края на договора между Великобритания и Китай, който изтича през хиляда деветстотин деветдесет и седма година. В замяна на това китайското правителство…

— Господин президент — предупреди го Брайс с уважителен, но настоятелен тон.

— Извинявай, Джери! Знам, че е строго секретно, но се надявам скоро да нямаме никакви тайни от конгресмена.

— В тази връзка, сър — продължи Брайс, след което погледна Кендрик и се подсмихна, — исках да ви кажа, че поради отсъствието на други членове на кабинета тук, в Лос Анджелис, аз приех писменото заявление, с което вицепрезидентът Болинджър си подава оставката. Написал е горе-долу това, което му препоръчахте.

— Че ще се самоубие пред телевизионните камери ли?

— Не, господин президент. Но ви уведомява, че възнамерява да посвети живота си на борбата с глада в света.

— Само да го пипна тоя благотворител, че е свил някое шоколадче на негърчетата, веднага ще го тикна в затвора!

— Относно Пекин, сър… Да потвърдя ли предложението ви?

— Да, разбира се, и благодари на тези мошеници, банкерите.