Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Утре. Вече не е спешно. Без него Инвър Брас не съществува.

— „Без него“ ли? Какво имаш предвид?

— Той се самоуби… Весела Коледа, господин конгресмен!

Калейла Рашад изпусна пакетите на пода и кресна:

— Какво се е случило?!

После се втурна към леглото.

— При тази система на социално осигуряване не можеш да искаш по-добро медицинско обслужване!

— Няма нищо смешно!… Какви са тези войници пред вратата и долу? Защо проверяваха документите ми така недоверчиво? Какво се е случило?!

Евън й каза, като пропусна подробностите за новите шефове и за пролятата кръв в коридора.

— Мич одобри действията ми.

— Ще му отрежа главата! — извика Калейла. — Длъжен беше да ми се обади!

— И сега ти нямаше да си толкова красива. Сенките под очите ти са вече получерни, значи си дремнала малко.

— Дванайсет часа — призна си тя и седна на ръба на леглото. — Онази мила дебеличка сестра! Не мога да повярвам!

— Ако беше останала тук, можеше да приложиш уменията си, нали имаш черен колан? Аз лично рядко се бия, а със жени — почти никога. Само с проститутки, които искат луди пари.

— Моите услуги са безплатни, така че съм спокойна… О, Боже! Евън, трябваше да ги накарам да ни дадат стая с две легла и да остана при теб!

— Не прекалявай със закрилническите си мераци! Забравяш, че все пак съм мъж!

— А ти не забравяй друго: ако някога някой ни нападне, остави на мен да се оправям!

— Отиде ми мъжкото самочувствие! Няма проблеми! Ще си хапвам бонбонки и ще си пийвам шампанско, докато ти размазваш от бой престъпните типове.

— Само един истински мъж може да се шегува така — отвърна му Рашад, наведе се и го целуна. — Прекалено много те обичам! Това е най-големият ми проблем!

— Аз не го възприемам като проблем.

Отново се целунаха и в този момент телефонът иззвъня.

— Навярно е Мич. Недей да му крещиш! — рече конгресменът и се оказа прав.

— Успяхме! — извика възторжено от ЦРУ в Лангли директорът на отдел „Специални операции“. — Евън каза ли ти за Гринел?

— Не.

— Дай ми го! После той ще ти обясни…

— Защо не ми се обади снощи или сутринта?

— Дай ми го!

— Слушам, сър!

— Какво става, Мич?!

— Успяхме! Напипахме нещо изключително важно!

— Джинджифила ли?…

— Колкото и да е странно, не той. Информацията е от друг източник. В нашата работа понякога се случва да търсиш нещо, като предварително знаеш, че е почти изключено да го намериш, и в края на краищата то — да ти падне от небето. За всеки случай изпратихме човек до кантората на адвоката на госпожа Ванвландерън с набързо скалъпено пълномощно, което уж му осигурява достъп до всички документи на починалата началничка на кабинета на вицепрезидента. Секретарката не му позволила да се рови из книжата в отсъствие на шефа й и позвънила в Сан Хасинто. Нашият човек знаел, че там тя няма да намери никого, и продължил да й досажда още няколко часа, като играел ролята на разгневен правителствен чиновник, докато онази се опитвала да открие адвоката. Явно е успял да й опъне нервите, още повече, че заради него девойката не отишла на среща с важни клиенти… В гнева си или може би от страх — няма значение — тя се изпуснала и казала, че ако нашето момче търси онези поверителни документи, на които била направила фотокопия, няма да ги намери, тъй като те са в сейф в банката.

— Чудесно! — тихо възкликна Евън; идеше му да закрещи от радост.

— Тя дори описала счетоводната книга — продължи Пейтън. — Нашето адвокатче се оказа голям хитрец. Решил е първо да продаде книгата на Гринел, а после да го изнудва с копията. Гринел е пратил съгледвача в Сан Хасинто от чисто любопитство. След час книгата ще е в ръцете ни.

— Когато я дешифрирате, Мич, търси името Хаменди, Абдел Хаменди.

— Търговецът на оръжие — отвърна му Пейтън. — Ейдриън ми каза за него. Снимките в апартамента на Ванвландерън — Лозана, Амстердам…

— Същият. Вероятно е записан под псевдоним, но можете да проследите парите, преводите в Женева и в Цюрих, „Гемайншафт Банк“ в Цюрих.

— Точно това ще направим.

— Искам още нещо, Мич: нека свършим едно добро дело. Хаменди доставя оръжия на всички фанатици, които имат пари. Те се избиват помежду си с неговата стока. После се свързва с друг вид убийци, онези, които седят в луксозните си кабинети, облечени в костюми за по три хиляди долара, и мислят само за пари. Включва ги в далаверите си, производството се удвоява, удесеторява, възникват повече причини за въоръжени конфликти, фанатиците се множат… и искат още, още оръжия… Да ликвидираме този човек, какво ще кажеш, Мич? Да дадем на нашия объркан свят възможност поне за миг да си поеме дъх!