Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Може и да е така, но с ваша препоръка се назначават онези, които имат точно това задължение!… Ами вие, супершпионите от ЦРУ и АНС, спахте ли? Изключвам, естествено, господин Пейтън… Между другото, ако се опитате да го изпратите с някоя специална задача в Сибир през идните пет години — не забравяйте, че ми предстои още един мандат, — бял ден няма да видите! Из целия Персийски залив и Средиземноморието се продават наши оръжия, и то на държави, върху които аз и Конгресът сме наложили ембарго! Защо не сте проследили този трафик? Кой носи отговорността?

— В много от случаите, когато подобни доставки възбуждаха нашите подозрения, стигахме до извода, че сделките се вършат с ваше съгласие, тъй като отговаряха на вашите външнополитически възгледи, господин президент — започна да се оправдава директорът на Централното разузнавателно управление. — А що се касае за законността, сигурно сте се консултирали с главния прокурор.

— И затова сте си затворили очите и сте си казали: „Да го оставим оня балък сам да си вади горещите кестени от огъня.“ Няма що, добре сте си вързали гащите, но защо все пак не ме попитахте?

— Нашата служба няколко пъти уведоми и съветника ви по националната сигурност, и началника на кабинета ви за някои — странни операции, информация за които стигна до нас, господин президент — намеси се директорът на Агенцията за национална сигурност. — Вашият съветник по националната сигурност каза, че това били „злонамерени слухове“, а шефът на кабинета ви, позволете да го цитирам, реагира по следния начин: „Това са само лайна, с които някои вечно хленчещи разхайтени ултралиберали се опитват да замерят нашия президент.“

— Както вече сигурно сте забелязали — отговори му хладно Дженингс, — и двамата не присъстват тук. Съветникът ми по националната сигурност подаде оставка, а началникът на кабинета се оттегли по лични причини. В защита на Хърб Денисън искам все пак да кажа, че той може и прекалено властнически да е управлявал кораба, но в интерес на истината и лоцманът невинаги определяше верен курс… Такааа… Стигнахме и до нашия върховен правозащитник, пазителя на законността! Като гледам колко закони са били нарушени, заобиколени или направо подминати, имам чувството, че преди три години той е излязъл в обедна почивка и още не се е върнал! Какво правите във вашето ведомство? Шах ли играете, или „Не се сърди човече“? Плащаме на неколкостотин твои подчинени юристи, за да разкриват престъпления, насочени срещу държавата, а те не са забелязали нито едно от изброените в този доклад!

— Те не са от наша компетентност, господин президент. Ние насочваме усилията си…

— А какво, по дяволите, е от вашата компетентност?! Присвояванията в особено големи размери за сметка на държавни поръчки не са ли от вашата компетентност? Ако не са, от утре да станат, некадърници такива!… А сега да преминем към моя многоуважаван заместник. Той е последен от редичката, но пръв в далаверата! Раболепният, лицемерно разкайващ се проводник на „особено важни интереси“. Човекът в дъното на всичко. Твоите момчета извършиха всичко това, Орсън! Как можа да го сториш!?

— Те са и ваши момчета, господин президент! Събраха средствата за първата ви предизборна кампания! Осигуриха ви този пост, защото съумяха да набавят милиони долари повече от опозицията! Вие откликнахте на техните призиви за безпрепятствено развитие на търговията и промишлеността!

— Безпрепятствено, но в границите на разумното! — възрази Дженингс и вените на челото му се издуха. — Развитие, да, но не манипулирано! Не покварено от корупция и от връзки с всички съмнителни търговци на оръжие от Средиземноморието и Европа. Развитие, но не чрез изнудване, убийства и наемане на терористи!

— Аз не знаех нищо! — извика Болинджър и скочи на крака.

— Вероятно не си, господин вицепрезидент, защото си представлявал твърде удобен проводник на тяхното влияние, за да рискуват да изпаднеш в паника и да объркаш плановете им. Но не може да не си подозирал какво става! Просто си се правил на ударен! Седни си на мястото!

Болинджър седна и Дженингс продължи:

— Отсега да се разберем, Орсън! Няма да се кандидатираш на предстоящите избори! И да не съм те видял да се навърташ в щаба на партията! Ти си вън от играта! Край на далаверите! Само ако науча, че си член на съвета на директорите на каквото и да е друго освен на някоя благотворителна организация… прави му сметка!

— Господин президент! — намеси се председателят на Съвета на главнокомандващите. — Във връзка с изнесените факти и вашето отношение към тях аз подавам оставка!